Един ден в морето от изгрев до мрак
Слънцето бавно се показва над хоризонта и оцветява хълмовете на отдалечаващия се остров в розово. Белите къщи постепенно се превръщат в малки бучки от захар, които някой е посипал отгоре и се стопяват пред сънените ни погледи. Остров Иос е зад гърба ни. Красиво е да посрещаш изгрева, но нищо не може да се сравни с това да кажеш “добро утро” на слънцето в открито море. Лодката ни леко се полюшва на водата, играе си с вълните и ако не беше монотонния шум на двигателя всичко щеше да е като преди хилядолетия, когато древните гърци са кръстосвали моретата с помощта на мелтемите и само силата и посоката на този вятър са определяли курса им и развитието на островите от архипелага на Цикладите.
Плаваме от седмица, а вече сме забравили кой ден сме, вятърът е издухал лошите ни мисли, птиците са ни приятели, в душите ни е леко и въздушно. Всяко отплаване има този ефект – отвързването на въжетата от пристана ни носи свобода и откъсване от всичко познато и сигурно. Всеки ден е нов, различен и изпълнен с неочаквани обрати и приключения, всеки план е предпоследен и това да зависиш основно от силата и посоката на вятъра те кара да се чувстваш смирен и любопитен. Разбира се, съвременните мореплаватели имат възможност за повече контрол: на лодките има двигател, системи за навигация, сайтове за прогнози за времето и още какво ли не, но в крайна сметка ветровете имат последната дума. И това не ни плаши.
Днес сме се насочили към един различен остров. Да, всички острови в Гърция са различни, ще кажете вие, но този няма аналог. И не защото е необитаем. И не защото дължината му е само 4,5 км и се намира в сърцето на Цикладите. А защото Делос е единственият остров музей на открито. В Древна Гърция се считал за свещен, тъй като там любимата на Зевс, Лето родила близнаците Артемида и Аполон. Преди това, според легендите Делос бил плаващ остров, блуждаещ по морета, докато Зевс не заповядал на Посейдон да го застопори на едно място, за да може на него да се скрие и роди бременната Лето.
Дълго време малкият град Делос се изхранвал с доходите от храма на Аполон, който имал култово значение за древните гърци. Религиозната му роля бил толкова голяма, че след 426 пр.н.е. на острова се забранява да се раждат и умират хора. Бременните жени били отвеждани от острова непосредствено преди да родят, за да не осквернят святото място с раждането на смъртно бебе. По-късно Делос се превърнал в най-големия пазар на роби в цялото Средиземноморие. В малкото пристанище на острова ежедневно се купували и продавали десетки хиляди роби. По това време Делос става столица на Делоският морски съюз който е основан 478 – 477 г. пр.н.е. и представлява обединение на древногръцки полюси начело с Древна Атина. На Делос се е съхранявала хазната на съюза и са се провеждали всички важни срещи на съюзниците.
Изумително е как това малко по площ островче е изиграло толкова важна стратегическа роля. Освен военните победи, функционирането на съюза води и до други, по-дългосрочни последици от икономически и политически характер, като приемането на Атина от другите полиси, като пример за подражание, с нейното демократическо политическо устройство и изместването на хегемонията на Спарта.
За да стигнем до брега, трябва да използваме “динги” (малката надуваема лодка с мотор, с която разполага всяка яхта), тъй като местата на малкото пристанище са заети от няколко туристически корабчета, които са изсипали куп туристи, пъплещи по хълмовете на древния град.
Мястото е впечатляващо: целият остров е покрит с артефакти: части от колони, капители, основи на храмове, жилища, амфитеатър.. Човек няма нужда да развихря въображението си, за да си представи какъв е бил животът тук. Всичко е като на длан. Идеята за музей на открито е чудесна, но за съжаление липсва много информация, която да подхрани с данни, това, което въображението ни рисува. Между руините откриваме няколко табели, които са крайно недостатъчни и се отправяме към сградата на музея. Уви, в ремонт е. Все пак разбираме, че археолозите са успели да открият останките на три светилища на Аполон, храм на Артемида, храм на бог Тритон, храм на Хера, Тераса на лъвовете и други светилища. Въпреки тази липса не съжалявам, че стигнахме до тук: усещането за това място не се създава само от историческите сведения за него. Самото то ми носи много повече.
Усещането за величие и сила трептят в маранята на горещия въздух. Всичко това отдавна е отминало и руините на града са станали дом на големи гущери, които се стрелкат под краката ни. Вървя по плочи от изтъркан от хилядолетия мрамор и мислите ми са насочени към това как всичко в живота е преходно и как дори и най-големите империи редуват времена на възход с такива на разпад и разруха. Делос не прави изключение.
Решавам, че ще се разходя извън пътеката от мраморни плочи и смело нагазвам във високата трева. Панталонът, с който съм е небезизвестният модел Bug Barrier Discovery ІІІ на Royal Robbins. Обувам го за първи път днес, но това, което веднага ми направи впечатление е, че е изключително удобен, функционален и бързосъхнещ, което на яхтата си е предимство. Но сега е моментът на истината: според представянето му, панталонът е с технология Insect Shield, която предпазва от различни насекоми. Звучи доста странно, но е факт, който установявам в края на деня. За разлика от всички останали на яхтата, аз съм единствената без поражения от комари в този ден.
Слънцето сипе безмилостно лъчите си над нас и ни кара да побързаме към яхтата ни.
Обратно на лодката се отправяме към следващата ни цел – небезизвестният остров Миконос, наричан перлата на Цикладите, малката Венеция, предпочитано място за забавления и почивка на хиляди туристи, които го посещават всяка година.
Преди да стигнем до него, решаваме, че ще си подарим малко време за плаж и къпане. Това е едно от най-хубавите неща в живота на лодка – можеш да спреш където си поискаш и обикновено го правиш на места, които нямат друг достъп по суша. Места, толкова красиво нереални, че сякаш са извадени от реалността. Мястото, което избираме не е изключение: малък скален архипелаг в открито море, в средата на който има закътано миниатюрно пристанище, до което се добираме с динги-то. Заливът, който са обгърнали скалите е плитък, а водата е прозрачна. Възторжените ни викове, докато се гмуркаме, плуваме и откриваме още скрити морски съкровища се чуват надалеч. Можем да вдигаме шум, колкото си искаме – ние сме единствените обитатели на това място. От малкия пристан по издълбани в скалата стълбички стигаме до върха на скалата. На нея има “кацнал” малък бял параклис. А гледката към залива и закотвената ни лодка е поредната картичка. Вдигам телефона и снимам – в този момент в кадъра ми влизат и ято жълтокраки чайки. Картичката е готова. Мигът е запечатан, но най-вече в сърцето ми.
Миконос се появява на хоризонта в късния следобед – голям остров, който прекосяваме, за да пристанем в единия му край. За да стигнем до стария град трябва да използваме т.нар. водни таксита, които са на всеки 30 минути отнасят нова порция туристи, които буквално се изсипват от гигантски круизни кораби. Мачтата на яхтата ни изглежда като клечка за зъби съпоставена с мащаба на тези плаващи комплекси.
Намираме си място за акостиране и не след дълго започваме да се подготвяме за вечерта под звездите на това туристическо бижу. Чудя се какво да облека, но в крайна сметка оставам с дрехите, които нося през деня. Удобството им, съчетано с красив и ненатрапчив дизайн ме кара да се чувствам комфортно и спокойно, че съм достатъчно добре облечена за вечерта, която предстои. Панталонът ми е изключително удобен и е с достатъчно стилен дизайн, който да отговори на стандарта на нощен Миконос. Комбинирам го с тениска от серията Featherweight – с леки пастелни тонове, които пасват на панталона и съм готова. Водното такси ни оставя на брега и тълпата ни поема по малките криви улички на стария град. Въпреки хората, Миконос е прекрасно място със специфична архитектура – къщите са боядисани в бяло, на всеки ъгъл има облак от нацъфтели бугенвилии, малки магазинчета, заведения, таверни и всичко, за което съвременния турист може да пожелае.
След като изпиваме по коктейл в едно от многобройните заведения на брега се отправяме, за да изпратим слънцето от вятърните мелници на острова – емблематично място, една от известните туристически забележителности в стария град.
Слънцето бавно потъва на хоризонта. Колко много контрасти имаше в този ден: същото това слънце посрещнахме в открито море, на път към най-малкия цикладски остров, на който ни посрещна миналото, а сега го изпращам от едно от най-известните туристически места в същото това море, заобиколена от хора, от различни националности.
Дали древните някога са си представяли това, когато са откривали и воювали за всяко парче земя? Едва ли.. Но едно е сигурно: когато плаваш няма нищо сигурно. Накъде ще тръгнеш и къде ще се озовеш. И това е най-хубавото, защото навсякъде си обграден от неизвестност. И в центъра на тази неизвестност си само ти и дрехите на гърба ти. Нищо друго не ти принадлежи.
Емблематичната американска марка Royal Robbins вече има своя първи магазин в София. Той се помещава в търговски център The Mall (ниво партер) и продава широка гама от оборудване за живот сред природата, включително панталони, топове и рокли – както за по-леки, така и за средно тежки приключения на открито. Магазинът е първият за Royal Robbins в страната и е в партньорство със SkiSharki. Royal Robbins ще ви съпроводи във всяко приключение от изминаването на нови планински пътеки до изпробването на местната кухня. с практична и неподвластна на времето екипировка.
Брандът е създаден от пионерите в катеренето Лиз и Ройъл Робинс в САЩ, чиято мисия и движеща сила е да създават екипировка за хората, които влагат приключенския си дух във всяка една дейност. Royal Robbins предлага функционалност, разнообразие и стил вече повече от 50 години и работи в посока устойчивост и силно акцентира върху етичните практики в производството и разпространението на своите продукти.
