Доблестни мъже: Фалконе и Борселино срещу терора на мафията

Откъс от статията „Няколко доблестни мъже“, която може да прочетете в брой 75 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

„Този, който си мълчи и прекланя глава, умира всеки път, когато го прави. Този, който надига глас и върви с високо вдигната глава, умира само веднъж.“

Джовани Фалконе

Сицилия, 23 май 1992 година. Отсечката от магистрала А29 близо до изхода за градчето Капачи, между Палермо и летище „Пунта Райзи“, изглежда сякаш е претърпяла тежък артилерийски обстрел – в настилката зее огромен кратер, наоколо късове асфалт, бетон и земни маси са натрупани в хаотични, безформени купчини, колите, гротескно разкривени, са разхвърляни като детски играчки. В по-късните видеозаписи от мястото на събитието се чува глас: „Колко експлозив са използвали? Атомна бомба ли са взривили?“. 

Точният отговор е 400 килограма тротил и пластичен експлозив, заложени в тунел под шосето. Взривът е толкова мощен, че е регистриран като земетресение от сеизмичните сензори, следящи треморите около вулкана Етна от другата страна на острова. Целта му е прокурорът Джовани Фалконе. Атентатът успява – Фалконе умира малко след като е откаран в болница, в касапницата загиват още съпругата му и трима от охраняващите го полицаи.

Колата-бомба, която промени всичко

Палермо, 19 юли 1992 година. Кола бомба експлодира до дома на майката на друг прокурор  – Паоло Борселино, в момента, когато той идва да я посети. Заедно с него загиват пет от охраняващите го полицаи, а останките им са разпръснати по улицата от взрива.

И двата атентата, извършени в рамките на по-малко от два месеца, са поръчани от Салваторе (Тото) Риина – глава на сицилианската Коза ностра, макар да има сериозни подозрения, че във втория пръст имат и политици, както и служители на италианската контраразузнавателна служба СИСДЕ, които са помогнали за организирането му. Взривовете са отмъщението на мафията за най-тежкия удар, който тя е понесла в историята си най-вече благодарение на усилията на Фалконе и Борселино. 

Става дума за най-големия съдебен процес в световната история, известен в Италия като Максипрочесо, по време на който на база събраните от магистратите доказателства и свидетелски показания са осъдени 338 мафиоти на общо 2665 години затвор, без да се броят доживотните присъди на 19 босове. Бомбените атентати са и част от кампанията на терор, включваща и атаки срещу напълно невинни граждани на публични места, която има за цел да накара държавата да започне да преговаря с мафията (именно знанието за такива преговори е една от версиите за причините за отстраняването на Борселино).

В крайна сметка обаче кървавите актове на Риина се обръщат срещу него и организацията му. Притиснати от общественото възмущение от убийствата на борците срещу мафията, властите предприемат енергични мерки и в началото на следващата година укриващият се бос на босовете най-после е арестуван. Коза ностра постепенно губи голяма част от влиянието си. Главните герои в този разказ обаче не са мафиотите. А двамата смели мъже, презрели страха, за да покажат, че гадовете невинаги побеждават.

Двамата смели мъже

Джовани Фалконе и Паоло Борселино се раждат през една година (съответно 1939-а и 1940-а) в семейства от средната класа, живеещи в старинния квартал „Ла Калса“ в центъра на Палермо. Малко по-късно, през 1943 г., районът е почти напълно разрушен в резултат на бомбардировките по време на съюзническото настъпление в Сицилия. Двете момчета често играят футбол заедно на главния площад в квартала. Родителите на Джовани не пропускат да подчертаят пред него важността на упоритата работа, смелостта и патриотизма. По-късно Фалконе ще сподели, че са „очаквали максималното“ от него. В училище той не се колебае да се сбие с по-големи от него деца, когато разбере, че те са тормозили негови приятели. 

Всъщност много от приятелите и съучениците на Фалконе и Борселино от детството по-късно стават мафиоти. Едно от момчетата, с които Джовани обича да играе тенис на маса например, ще се превърне в печално известен контрабандист и убиец за мафията. Фалконе и Борселино обаче винаги остават от другата страна на барикадата. И посвещават живота си на борбата срещу организираната престъпност. 

Борците с мафията

В тази битка те са заедно – професионалните им пътища вървят успоредно, те обменят информация и координират усилията си. Запазват и приятелството си до края. Не им пречи дори фактът, че политическите им възгледи са диаметрално противоположни. Фалконе не е привърженик на типичния за средната класа консервативен католицизъм на родителите си и се увлича от комунистическите идеи. 

Борселино пък, точно обратното, е религиозен и консервативен. В младежките си години той дори е член на дясна университетска организация, свързвана с постфашисткото Италианско социално движение. Нито един от двамата обаче никога не влиза в редиците на някоя политическа партия.

От футболните площадки до съдебната зала

Пътищата им за кратко се разделят, когато през 1956 г. родната къща на Паоло е обявена за опасна за живеене и семейството е принудено да се премести. Двамата приятели обаче отново се срещат в Университета на Палермо. Всъщност Фалконе първоначално мечтае за кариера на офицер във флота и дори за кратко учи във Военноморската академия в Ливорно. Баща му обаче смята, че мисленето му е твърде независимо за въоръжените сили, и го праща да учи право.

Джовани завършва университета през 1961 г., а Паоло – през 1962 г., при това с отличие. Въпреки че могат да преследват кариера в частния юридически сектор, в крайна сметка и двамата решават да постъпят в редиците на държавната съдебна власт. След като работи като районен магистрат (позиция в гражданското право), Фалконе се ориентира към наказателното право и е назначен последователно в офисите на прокуратурата в сицилианските градове Трапани и Марсала, а през 1978 г. – в съда по несъстоятелността в Палермо. Борселино също работи в различни градове на острова, преди да се завърне през 1975 г. в Палермо заедно с Роко Киничи (друг виден антимафиот с трагична съдба) и да се включи в разследването на сицилианската Коза nостра.

В интерес на истината, нито Борселино, нито Фалконе първоначално възнамеряват да насочват усилията си срещу мафията. Възложени са им обаче случаи, свързани с нея, чийто обхват постоянно нараства и те са шокирани от откритията си за мащаба и характера на дейността ѝ. Убийствата на техни колеги, борещи се срещу невидимите пипала на престъпния октопод, окончателно затвърждават убеждението им, че е техен дълг да се изправят с цялата си енергия срещу него, каквото и да им струва това.

Цялата статия може да прочетете в брой 75 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.