„Английският пациент“ отвъд екрана: Истинската история на Ласло Алмаши
Откъс от статията „Английският пациент“, която може да прочетете в брой 84 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Понякога реалността е по-интригуваща дори от най-добре съчинената история. Доказателство за това е животът на унгарския аристократ, автомобилист-приключенец, пустинен изследовател, пилот, спортист и писател Ласло Алмаши, превърнал се в прототип на главния герой от романа и филма „Английският пациент“.
Всъщност до излизането на книгата и филмовата ѝ адаптация, спечелила девет Оскара, името му е почти непознато не само за масовата аудитория, но и за по-запалените историци на изследванията на Африка, авиацията, Втората световна война – все теми, с които Алмаши е свързван. След световния успех на творбите обаче мнозина се впускат да изравят повече подробности за забулената от неясноти и от паяжината на времето съдба на мистериозния унгарски „граф“. И както обикновено се случва, освен с безспорни факти историята на живота му се оказва описвана и дописвана и с помощта на множество митове и легенди, слухове и догадки.
Затова ние ще се опитаме да отсеем истината от измислицата. Простете ни, ако не успеем докрай в тази задача. Защото изменчивата природа на сахарската пустош и на хорската суета често се оказва непреодолимо препятствие.
Крушата не пада по-далеч от дървото
Ласло Адолф Еде Дьорд Мария Алмаши де Жадани ет Тьорьоксентмиклош (всъщност на унгарски фамилното име, с което е известен, се произнася Олмаши) е роден на 22 август 1895 г. в купения три години по-рано от неговата фамилия замък край градчето Боростянкьо, разположено в най-западната унгарска провинция на тогавашното кралство Австро-Унгария (днес град Бернщайн в най-източната австрийска провинция – Бургенланд). Ласло произхожда от стар и прочут унгарски благороднически род. Дядо му Еде Алмаши де Жадани е съосновател на Унгарското географско дружество, а баща му Дьорд Алмаши де Жадани ет Тьорьоксентмиклош се прочува като пътешественик-изследовател, зоолог и етнограф.
Той се познава с някои от най-големите приключенци на епохата и много от тях гостуват на семейството. Така още от най-ранна възраст момчето израства с вълнуващи разкази за пътешествия из далечни, непознати земи. Без съмнение още тогава е посято семенцето на любовта му към приключенията. Влияние върху бъдещите му интереси оказва и родният край на майка му Илона Питони. Тя е от района на Щирия (днес провинция в Югоизточна Австрия), дом на компанията производител на оръжия и автомобили „Щаер“.
Началото на една необикновена съдба: Ранните години на Алмаши
Още от дете Ласло говори еднакво добре унгарски и немски. От гувернантката си той научава много рано и френски. Тъй като майка му има италиански корени, момчето усвоява до съвършенство и този език. На връщане от поредната си експедиция в Средна Азия пък баща му води със себе си двама млади руски слуги, които остават в дома им две години, и Теди, както приятелите на Ласло го наричат, понаучава и руски.
Като дете от богато семейство, той е записан за частен ученик в началното училище на Боростянкьо. Там Ласло обича да погажда номера на всички, включително на учителя си. Но буйното момче всъщност рядко се вясва в училище. Любимото му място е голямата градска библиотека, пълна с книги по география и пътеписи.
След като родителите му го изпращат в престижна прогимназия в друг град, недалеч от родното му място, мястото на библиотеката в сърцето му е заето от отлично оборудваната природонаучна лаборатория на училището, където той прекарва повече време дори от учителите си. По това време баща му осъществява голяма експедиция до планинската система Тяншан в Китай, а Ласло наблюдава с огромно внимание всеки детайл от подготовката.
Любовта към скоростта и небесата: Първите полети на Ласло
Оценките му в училище обаче започват да се влошават, защото родителите му спират да му обръщат достатъчно внимание покрай влошаването на отношенията между тях. В крайна сметка Ласло е изпратен в пансион в административния център на Щирия Грац. Но и там рядко се появява в класната стая, защото предпочита да човърка разни автомобили и мотоциклети, които кара с бясна скорост по улиците на града (научил се е да шофира още на 10-годишна възраст). Навлича си обаче гнева на учителите, когато едва 14-годишен конструира първия си планер (безмоторен летателен апарат) по снимка, която е видял във вестника, но катастрофира с него и чупи три ребра.
В Грац здравето на Ласло сериозно се влошава, защото той не спира да пуши. И този „занаят“ е научил едва 10-годишен… По препоръка на лекарите родителите му този път го изпращат в санаториум в Швейцария, където прекарва 1910 година. В лечебното заведение той се запознава с двама млади англичани и явно разказите им толкова го впечатляват, че решава да учи английски и да се опита да завърши средното си образование в Англия.
Пилотът и изследователят: Първите стъпки в авиацията
Семейството му откликва и намира добро частно училище в крайбрежния град Ийстборн, където Теди постъпва на следващата година и изучава предимно машинно инженерство със специализация по автомобили и двигатели с вътрешно горене. Именно в Англия младият благородник се среща за първи път със скаутското движение, което току-що е проходило в страната, за да се превърне в следващите десетилетия в световен феномен. Ласло се присъединява към движението и до края на живота си е отдаден на идеите му. През 1921 г. той дори е избран за международен комисар на Унгарската скаутска организация, а 12 години по-късно взема дейно участие в подготвянето на 4-ото Световно скаутско джамборе (така се наричат срещите на организацията), което се провежда в родината му.
Английските и унгарските източници спорят задочно относно това къде и кога Алмаши започва да лети. Според първите той постъпва в летателен клуб в Ийстборн и изкарва лиценз за пилот там на 17-годишна възраст, през 1912 година. Унгарските биографи обаче твърдят, че Ласло започва с това бъдещо любимо свое занимание още предходната година на летище в Будапеща. При всички положения обаче към 1913 г. той вече лети самостоятелно…
