Жилищата на писателите пазят интересни истории

Откъс от статията „Жилищата на писателите пазят интересни истории“ на Емилия Найденова от podmosta.bg, която може да прочетете в брой 49 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Каним ви на разходка, по време на която ще надникнем в домовете на някои писатели, оставили забележителен отпечатък в световната литература. Често в тези пространства на дълбоко вдъхновение, пропити с енергията на велики умове, и до днес продължават да се случват странности.

Запознайте се с Бегемот в Булгаковский дом

„Булгаковский дом“ се намира на улица „Большая Садовая“ № 10 в Москва и днес е музей-театър, но от 1921 до 1924 г. в него живее един от най-забележителните руски писатели – Михаил Булгаков. На този адрес се развива и историята в романа „Майстора и Маргарита“, публикуван 26 години след смъртта на автора.

Думата „театър“ в името на Булгаковата къща не е случайна, тъй като обиколките на музея и околностите са изключително необичайни, интерактивни и с много изненади, вдъхновени от творбите на писателя. Музеят поставя и основни сцени от легендарния „роман в романа“, както и спектакли за незрящи. Част от програмата е и аудио-визуалната екскурзия „Петото измерение на лошия апартамент“, по време на която посетителите са обградени от мистични звуци, втъкани в интериора. Културният център включва изложбена зала, театър, кафене и фотостудио. Всъщност още преди да се превърне в музей, къщата е духовно място за поклонение за многобройните почитатели на Булгаков, а стълбището е изрисувано с графити, включващи части от романа, желания, които авторите им се надяват да се сбъднат, и послания в чест на Майстора и Маргарита.

Бегемот, един от основните герои в романа, появяващ се като голям черен котарак, известен със страстта си към водката, шаха и пистолетите, който се изправя на задните си лапи и говори, живее и днес на „Болшая Садовая“ №. 10. През 2018 г. обаче от музея обявяват, че някой го е откраднал. Оказва се, че котаракът е бил „похитен“ от неизвестна жена, защото според нея не се грижели добре за него, а събитието става истинска сензация. Всеобщият любимец, който обитава музея от 2005 г., е подхвърлен в близост до него на следващия ден и така редът, или по-скоро хаосът, в Булгаковский дом отново е възстановен.

Домът с най-много убийства

Родена и отгледана в Торки, Англия, Агата Кристи описва къщата в Грийнуей, която ще се превърне в декор на много от нейните криминални сцени, като „бяла джорджианска къща от около 1780 или 1790 г., заобиколена от гори, които се простират до река Дарт, с хубави храсти и дървета“, като заявява: „Това е идеалната къща, къщата на мечтите“. Кралицата на криминалните романи я купува през 1938 г. и я превръща в свое убежище до смъртта си през 1976 г. Тя и семейството ѝ се оттеглят тук, щом завърши поредния роман, за да се насладят на компанията си и спокойната атмосфера. Те донасят много от любимите си вещи именно на това място. Сред тях е и пианото, на което е свирила самата Кристи. Но Грийнуей има богата история още преди да се превърне в литературно вдъхновение.

Грийнуей се споменава за първи път още през 1493 г. като пресечна точка на река Дарт в посока Дитишам. През следващите столетия имотът сменя много собственици и търпи сериозни промени. Самата Агата Кристи често използва познати локации за място на събитието в много от своите романи. Имението Грийнуей и околността са описани в „Азбучните убийства“ (1936), „Пет малки прасенца“ (1942), „Нула часът“ (1944) и „Двойно убийство“ (1956). 

Днес къщата, известна като „Грийнуей хаус“, е отворена за посетители и превърната в музей, в който са запазени колекции книги, археологически находки, сребро, съдове, инкрустирани дървени украшения, принадлежали на Агата Кристи и втория ѝ съпруг сър Макс Малоун.

В зелените разходки на спасението с Вирджиния Улф

Къщата, в която пише Улф, е скромна вила от XVI век, но носи забележителен чар и уют. Намира се в малкото селце Родмел в Източен Съсекс, Англия, и е известна като Monk’s house. Вирджиния и съпругът ѝ Ленърд я купуват през 1919 г., след като се влюбват във „формата и плодородието, и необятността на градината. Именно тази градина ще се превърне в мания за Ленърд и в средство срещу депресията за Вирджиния.

Скритата между дърветата малка дървена къщичка, в която тя пише, и ежедневната ѝ разходка около къщата остават източник на спокойствие до края на живота ѝ. Тук светлината се прокрадва през прозорците, стените са боядисани в ярки цветове, по рафтовете са наредени томове на Шекспир – Вирджиния създава това място, търсейки вдъхновение, и то наистина е източник на такова. Дните са съпроводени от дълги закуски в леглото, четене на написаното във ваната, писане до обяд и следобедни разходки в градината, отново четене и много музика, последвани от дълги безсънни нощи, изпълнени с още писане.

В тази къща Вирджиния пише едни от най-известните си романи като „Госпожа Далауей“ и „Към фара“ и провежда срещите на групата Блумсбъри, в която влизат светила в литературата като Томас Елиът и Едуард Форстър. Те споделят идеи, подкрепят творческите си дейности и създават близки приятелства. Вирджиния документира живота и срещите им с множество фотографии, запазени в албумите на семейството. Част от тях са портрети и групови снимки на гостите, сред които забележителни писатели и художници. 

Габриел Гарсия Маркес – сто години самота у дома

Несъмнено Габриел Гарсия Маркес е най-великият писател на Южна Америка, когато говорим за художествена литература. Детските си години той прекарва в малкия град Аракатака, разположен на едноименната река в Колумбия. Именно там Маркес започва да чете ненаситно и да се сблъсква с добрите и злите духове, които вплита в романите си.

Оригиналният бащин дом на писателя е разрушен при буря, но жилището с осем стаи е възстановено през 2010 г. като място за литературно поклонение, изпълнено с детайли, извлечени от творчеството му и носещи усещането за писателя и неговия магически реализъм, с писма на майка му и спомени на малкото му останали приятели от детството.

Цялата статия може да прочетете в брой 49 на InGlobo.