В търсене на перфектния есенен брънч
InGlobo и „Лудогорско пиле“ отново тръгват на кулинарно пътешествие в съвместната рубрика Food Stories. В нея търсим и откриваме качествени места, които предлагат иновативен подход към вкусната храна, като съчетават кулинарни традиции от България и света. А така и животът става по-красив. С тази рубрика искаме да подкрепим предприемачите в хранително-вкусовия бизнес в България, които работят със страст, без значение на трудностите, които срещат. Защото вярваме, че да подкрепяме българското е добър пример.
Брънч. Синоним на обилни похапвания след дълга съботна вечер, преди неделната следобедна дрямка, но и нещо, за което мнозина са склонни да се редят на дълги опашки, да се записват в списъци с чакащи, със заветната цел да грабнат последната маса в опит да изядат най-перфектните поширани яйца с чаша силно кафе. Въпреки всичко, при правилни обстоятелства брънчът може да бъде нещо прекрасно, особено когато нямаш махмурлук и не чакаш един час за маса.
Днес ще се потопим в историята на този своеобразен ритуал, който е жизненоважна характеристика на градската уикенд култура, както и незаменим ориентир за най-добрите места за хранене. Ще надникнем в кухнята на някои от най-посещаваните места в София и ще разберем какво се крие в новото им брънч меню.
Но кога всъщност започва тази брънч мания и по-важното – защо?
Много историци, които изследват храната и културните традиции, свързани с нея, смятат, че брънчът произхожда от английските ловни закуски в стил smorgasbord, докато други свързват произхода му с католиците, които се наслаждавали на големи и обилни пиршества по обяд след постите преди традиционната меса.
Въпреки тези теории обаче създаването му се приписва на английския писател Гай Беринджър, който предлага идеята в есето си Brunch: A Plea. Написано през 1895 г., есето представя този тип комбинирано хранене като облекчение за онези, които прекарват неделята в борба с махмурлука от предишната вечер.
Идеята за по-късна закуска, започваща по обяд, не само прави по-малко стресираща неделната сутрин, но и позволява на съботните забавления да продължат до късно през нощта. Истински визионер, Беринджър пише: „За разлика от закуската, брънчът е весел, общителен и подбуждащ“, и го определя като събитие, което привлича вниманието и има за цел да ви даде добро настроение. Сякаш за да затвърди бъдещия успех на своето творение, Беринджър дори има предвидливостта да замени напитките, които традиционно се свързват със закуската, с алкохолни.
Идеята на Беринджър е новаторска за територията на Обединеното кралство, а брънчът се появява в Съединените щати едва през 30-те години на миналия век, когато е въведен за първи път в Чикаго, който е междинна точка на трансконтиненталните пътувания с влак на известни личности и богаташи. Пристигайки в града, пътниците търсели изискана и засищаща храна в късните часове на деня. Така брънчът става синоним на луксозни ястия, които се популяризират най-вече от хотелите, тъй като много ресторанти са затворени в неделя.
След Втората световна война посещаемостта на църквите намалява, затова американците търсят нов начин за общуване в неделя и брънчът лесно запълва тази празнина. Тенденцията продължава през 50-те и 60-те години на ХХ век и се превръща в домашен ритуал. По-късно, през 90-те години на миналия век, брънчът се утвърждава в поп културата като социална среща, която познаваме днес благодарение на хитови сериали като „Сексът и градът“.
В търсене на брънч меню в София
Не може да се отрече, че една неделя, прекарана под лъчите на есенното слънце, и една безкрайна закуска, прерастваща в обилен обяд, всъщност не е лоша идея, нали?
В София брънчът вече се превръща по-скоро в движение – това е ежеседмична борба за намиране на идеалното място и времеви интервал, перфектните ястия и непресъхващите напитки, която често води до поредица от безумни групови съобщения в социалните мрежи в опит да съберем приятелите си на едно място по едно и също време.
Тръгваме по „Оборище“, любима улица в София, която бързо става притегателна за любителите на брънча, не само защото на нея има поне четири заведения, предлагащи късна закуска, но и защото е някак уютна, особено в неделя сутрин, когато кварталът едва-едва се измъква от топлите завивки и от прозорците ухае на прясно кафе.
Първата ни спирка е Flip Flop Бар (ул. „Оборище“ №61), защото вече знаем, че могат да ни приготвят яйца по няколко начина и затова ни е силно препоръчан! Признаваме, че яйцата си ги бива. Освен 3-те вида яйца „Бенедикт“ (с манатарки, прошуто кото и пушена сьомга), откриваме и чудесен омлет с дърпано свинско и бъркани яйца с праз. Ако обичате простите неща, поръчайте „Бурито закуска“ – 2 бъркани яйца с гуакамоле, сирене, домати и арабска питка. За тези от вас, които не са фенове на яйцата, има достатъчно предложения за салати, бургери, сандвичи, супи и дори мекици със сирене и сладко.
Любими ни стават и пикантните пилешки крилца, мариновани с уиски, в комбинация с пържени билкови картофи. Важно е да отбележим, че Flip Flop е ценна спирка не само за съботно-неделна улична храна, но и събира приятели на по питие всеки делник и празник. Както хората от бара обичат да казват: „Слушаме и изпълняваме всеки делник от 16:00 до 00:30 и уикендите между 10:00 и 00:30 ч.”. А ако сте късметлии и времето е хубаво, ще „съберете“ и малко октомврийско слънце на масите отвън.
Следващата ни спирка е на „Оборище“ 16 – „Хлебар“. Място, известно не само със своя хляб, но и с разнообразни сладки и солени печива, които привличат от витрината. Във вътрешната част на пекарната е разположена огромна дървена маса, която събира заедно непознати хора, водени от една мисъл – да хапнат вкусно. И така споделено, на масата се ширят добре познатите ни баници (със сирене, спанак, месо, манатарки и картофи, ябълка и тиква), мекици, макарони на фурна, както и бъркани яйца с телешка саздърма, домати и люта чушка. Усещаме аромата на току-що изпечен хляб, а екипът на „Хлебар“ зад рафта се движи с лекота, без излишни движения, като добре смазана машина. На витрината вече има и всевъзможни сладкиши – от печен чийзкейк до брауни, шоколадова торта и огромни меденки.
Ако пък въглехидратите ви идват твърде много, можете да изберете и ранен обяд измежду няколко вида супи, като например крем супа от фенел, манатарки, кейл или дори шкембе чорба. За основно винаги има месо в различни вариации – от чили кон карне до свинска пържола върху полента или агнешки кюфтенца с нахут. Не са забравени и предложенията за веганите като например постен боб с билки или пък зеле с киноа на фурна.
В „Хлебар“ споделят каузата за сезонното хранене и качествената храна, затова ще продължаваме да се връщаме там, не само за брънч и обяд, но и заради хляба, който е не само от първите с квас в града, но и един от най-добрите.
Отскачаме точно на отсрещния тротоар, откъдето ни гледа огромен плюшен мечок. Няма как да пропуснем и Quché – арт местенце, което освен брънч предлага и безупречна закуска, а в неделните утрини е тихо и можем спокойно да се насладим на чаша топло лате в компанията на уютен джаз. В менюто ни посреща цитат на Лучано Павароти: „Едно от най-хубавите неща в живота е начинът, по който редовно спираме, каквото правим, и посвещаваме вниманието си на храненето”. Безусловно се съгласяваме и поръчваме брънч – яйца „Роял“ (бриош, поширано яйце, пушена сьомга, сос холандез и див лук), крок мосю с прошуто кото, ементал и сос бешамел и за достоен финал – американски палачинки, които идват с мус от мед и максарпоне и пресни плодове.
Това, което ни изненада приятно в менюто, е синдермьо – типично родопско ястие от царевична полента, което в прочита на Quché e приготвено с козе сирене и запържено масло. А принцесите идват с телешка и свинска кайма, чедър и ароматна самардала. Почитателите на по-здравословния брънч могат да опитат и кокосова купа с плодове (кокосово мляко, киноа, елда, овесени ядки, пресни плодове, канела) и авокадо тост с хрупкав хляб, авокадо, чери домати, маринован червен лук и салати. Казваме „чао“ на симпатичните млади хора в Quché и обещаваме, че ще се върнем и на чаша ароматно вино. Важно е да отбележим, че Quché предлага брънч между 12 и 17 ч. и се намира на „Оборище“ 37.
Завършваме нашата бърнч разходка в сърцето на София, в Wonderland Brunch&Cake, които от това лято имат ново брънч меню. Ясно ни е, че и тук яйцата са звезди, но знаем, че това място е притегателно за всички онези, които обожават сладкия вкус. Любими са ни гофретите със сладко от вишни, ванилов крем и бял шоколадов сос, както и бабините мекици и бухтички. Феноменални торти и сладкиши ни теглят към витрината, но все пак решаваме да заложим на соления вкус. Поръчваме поширани яйца с пушена сьомга, бриош хлебче, крем от авокадо и сос холандез с куркума. Вкусът е мек и всяка съставка гали небцето. Не пропускаме и панко пиле със сирена, яйце на око и отново отличителния сос холандез с куркума. Абсолютната звезда обаче е сандвичът Wonderland с чорисо, сирена, хамон, яйце на око и сос бешамел. А за тези, които предпочитат лека закуска, има купа с чия и кокосово мляко, печени овесени ядки, микс семена и плодове.
В страната на чудесата брънчът е всеки ден, по цял ден, затова можете да съберете дружина и да хапнете вкусно когато и да е на ул. „Парчевич“ 26 от 10:00 до 18:00 ч. За уикенда препоръчваме да си направите резервация.
Ако още не сте имали възможност да опитате дори част от брънч менюто на тези места, ви съветваме да се насладите с приятели на топлите есенни дни в компанията на ароматни ястия и топли напитки. А защо да не последвате и съвета на Гай Беринджър, човека, измислил брънча, и да поръчате алкохолен коктейл или чаша вино за повече настроение?
