Да погледнем есента през очите на писателите

Посрещаме сезона на падащите листа и променящите се цветове на природата. Въпреки, че мнозина я свързват с меланхолия и тъга по отиващите си летни дни и края на морските ваканции, есента също има своето очарование. Доказват го поети, писатели  и хората на изкуството, които черпят от нея неповторимо вдъхновение.

Есента е като романтична рисунка, изпълнена с толкова много емоции, цветове, палитра от настроения и форми, които се разиграват пред очите ни, когато погледнем навън и отворим съзнанието си за нея. Тя е време за преосмисляне, но и за приемане. Есента е не само един от четирите сезона, а и един от четирите елемента в литературата.

Именно тук, на прага между лятото и зимата, изпод перото на поетите и писателите есента разцъфтява в най-нежни и вълнуващи форми. Пълна с романтична тъга и обгърната в топъл пуловер, под падащите листа на дърветата, мокрите градски улици, с чаша вино в ръка под мелодията на джаз музикант.

Сезонът на поетите

Викторианската писателка Мeри Ан Евънс, пишеща под псевдонима Джордж Елиът, оставила на поколенията седем неповторима романа, посветени на живота в провинциална Англия, описан с невероятно психологическо проникновение и реализъм, също вижда в есента една неповторима романтика, “….не е ли това истински есенен ден? Точно тази тиха меланхолия, която обичам – която кара живота и природата да хармонизират”. Вдъхновяващо е да погледнем сезона през нейните очи и за миг да усетим в думите ѝ щастието в есенните дни, “...вкусна есен! Душата ми е привързана към нея и ако бях птица, щях да летя по земята и да търся есента”.

Изпод перото на Джейн Остин есента също е красива разходка облечена в тънка меланхолия. В последния си завършен роман “Доводите на разума” (Persuasion), тя я описва като “…последните усмивки на годината върху окапалите листа и изсъхналите живи плетове”. Въпреки, че това може да звучи меланхолично, Джейн пише “…сезон с особено и неизчерпаемо влияние върху съзнанието и нежността – този сезон, който е привлякъл всеки поет, който заслужава да бъде прочетен…”

В творбите на американската писателка и поетеса Силвия Плат също се прокрадват есенни вълнения. Нейните болезнено трогателни стихотворения, превръщат сезона в символ на загубата и меланхолията. Тя разкрива дълбоката връзка между природата и човешките емоции, като пренася читателя в свят на носталгия и размисъл. Самата тя през 1956 г., гледайки през прозореца си парижката есен, вдъхновено пише в дневника си: “Дъжд на покрива, отвън на прозореца, сива светлина, дълбоки завивки и топли одеала. Дъжд и есенна нотка във въздуха. Носталгия, порив за работа. Този свеж полъх на есента“.

Есента си струва да бъде прочетена

Някои казват, че лятото на плажа е най-доброто време за четене, но пък има една особена магия в това да се загърнеш в одеяло с чаша кафе или чай, докато есенния дъжд тихо трополи по падналите есенни листа. 

Френският писател и философ Албер Камю известен със своите произведения, които изследват темите за абсурда, бунта и свободата пише в есето си “Митът за Сизиф”, което е част от тетралогията, която той нарича „цикъл на абсурда“:

“Есента е другото име на свободата. Не е ли тя, която буди желание в сърцето на поетите и води до смърт в сърцето на философите?”

Камю разглежда смисъла на живота в света, който е безсмислен и хаотичен. Той твърди, че човекът трябва да се противопостави на абсурда и да се бори за своята свобода и стойност. Есента е символ на тази свобода, защото е сезонът, в който природата се освобождава от своите окови и се превръща в красота. Поетите са тези, които могат да усетят тази красота и да я изразят в своите творби.  Албер Камю виждат есента като “втора пролет, когато всяко листо е цвете.”

Стивън Кинг, в негов стил, описва есента в романа си “Сейлъмс Лот”, като стар приятел, който носи уюта на почивен следобед и щастлива носталгия по изживени случки. “Когато дойде есента и изрита лятото по проклетия му задник, както винаги се случва, един ден, след средата на септември, тя остава за известно време като стар приятел, който ти е липсвал. Тя се настанява така, както той се намества в любимия ти стол, изважда лулата си, запалва я и запълва следобеда ти с разкази за местата, на които е бил, и за нещата, които е правил, от последния път когато сте се видели.”

Есента остава неизчерпаем източник на вдъхновение и романтика в литературата. Нека се потопим в нейните цветове и чувства, изразявайки с думи и изображения тази вечна палитра на любов и нежна меланхолия. 

Няма как да не ѝ дадем шанс, да я обикнем, отваряйки сърцето си за нея, есента ще ни разкрие своята топла и уютна прегръдка и цялата си красота.