Сиеста или защо следобедният сън е полезен?

Лято. Жега. Температурите доближават 40 градуса. След обяд градовете замират. Тишина изпълва улиците. Клепачите натежават и сънят си казва думата. Дрямката има десетки ползи за здравето, поради което много известни личности като Джон Ф. Кенеди и Алберт Айнщайн са практикували следобеден сън.

Какви са теориите за възникването на сиестата и какви са ползите за здравето?

Така познатата сиеста е всъщност кратка дрямка в ранния следобед, често след обедното хранене, между 14 и 17ч. Думата произхожда от латинското “hora sexto”, което означава “шестият час”. Много хора смятат, че “шестият час” е препратка към обедното време, тъй като това е около шест часа след изгрева.

Този период на сън е обичайна традиция в топлите страни и е исторически разпространена в Средиземноморието и Южна Европа, Близкия изток, континентален Китай и Индийския субконтинент. Сиестата е стара традиция в Испания, а чрез испанското влияние – и в по-голямата част от Латинска Америка. Факторите, които обясняват географското разпространение на съвременната сиеста, са не само високите температури, но и обилното приемане на храна по време на обедното хранене. В комбинация, тези два фактора допринасят за усещането за сънливост след обяд. В много страни, в които се практикува сиестата, летните горещини могат да бъдат непоносими в ранния следобед, поради което обедната почивка вкъщи е добре дошла.

Испания и сиестата

Никоя друга група хора обаче не се отнася толкова сериозно към дрямката, колкото жителите на Испания. Сиестата е станала важна част от испанската култура. Този навик е по-разпространен сред възрастните хора или по време на летните отпуски, за да се избегнат високите температури през деня и да се удължи социалният живот до по-хладните късни вечери и нощи.

Въпреки, че в големите градове на Испания – Мадрид и Барселона няма да усетите истинската сиеста, се счита, че идеалното време за нея е между 14:00 и 17:00 часа.  Бартоломе и Енрике, на 21 и 22 години, са двама земеделски инженери от Алмерия, които смятат, че перфектната сиеста трябва да е между 15 и 30 минути: “Това е пристрастяване. Ако се събудиш преди алармата, трябва да станеш, иначе си обречен”.

И ако си мислите, че испанците работят по-малко именно заради дългите обедни почивки и сиести, е редно да кажем, че според проучвания, всъщност средностатистическият испанец работи по-дълго от почти всички свои колеги в Европа. Испания има един от най-дългите работни периоди в сравнение с други страни на континента – между 9 и 12 часа работен ден.

Eдна от теориите за възникването на сиестата е свързана с тежък период за страната по време на управлението на Франко. Някога, през март 1940 г., Франко решава да покаже солидарност с колегите си от фашистките страни. Как го е направил? Като променя часовата зона на цялата страна. Да, прочетохте правилно! Часовото време, което учените толкова внимателно изучават в продължение на години, било произволно променено, за да се изравни испанското време с това на германците по време на Втората световна война. И така, как това се отнася до сиестата? Като се забави времето с един час, денят започва по-рано и са необходими почивки или “сиеста”, за да се преживее деня.

Друга теория смята, че изгарящите летни горещини, преобладаващи най-вече в южната част на страната, са мотивирали хората, занимаващи се със селскостопанска работа, да си вземат почивка, за да избегнат най-горещата част от деня и да могат да работят по-дълго, когато е по-хладно. В градовете, мрачната икономическа ситуация в Испания в годините след Испанската гражданска война съвпада с появата както на модерна икономика, така и на урбанизация. По онова време дългата обедна почивка – със или без сиеста – е била необходима за тези, които са пътували между работните места на непълно работно време.

Сиестата по света

Въпреки че Испания е широко известна с популяризирането на термина “сиеста”, изглежда, че идеята за следобедната дрямка има корени и в ислямската култура, тъй като е изрично спомената в Корана и записана в ислямското право. Древните римляни също са се възползвали от т.нар. “сиеста”, макар по онова време да не се е наричала така.

В Южна Италия сиестата се нарича “controra” (от contro (“брояч”) + ora “час”) и се смята за вълшебен момент от деня, в който светът се връща във владение на духове и призраци. В Далмация (крайбрежна Хърватия) традиционната следобедна дрямка е известна като pižolot (от венецианското pixolotto). В Египет, както и в други страни от Близкия изток, държавните служители обикновено работят по 6 часа на ден, 6 дни в седмицата. Поради този график работниците не обядват на работното място, а напускат работа около 14:00 ч. и консумират основното си хранене, което е най-тежкото, по време на обяда. След тежкия обяд те се отдават на дрямка, а когато се събудят пият чай.

В Индия, йога препоръчва малка дрямка след обяд. Тя се нарича “Вам-Кукши” (буквално легнал на лявата си страна). Лежането на лявата страна има предполагаеми ползи за храносмилането и предотвратяването на хранителния рефлукс.

Ползите от сиестата

Сиестата помага за подобряване на настроението, намалява умората, засилва паметта. И в крайна сметка помага на организма да се отпусне след дългата работна сутрин и да даде тласък и енергия на остатъка от работния ден. Освен че намялява стреса, сиестата подобрява значително продуктивността и комуникационните умения.

Навикът за следобеден сън се свързва и с 37% намаление на коронарната смъртност, което вероятно се дължи на намаления сърдечносъдов стрес, опосредстван от съня през деня.

Епидемиологичните проучвания на връзките между сърдечното здраве и сиестата са довели до противоречиви заключения, вероятно поради лош контрол на объркващите променливи, като например физическата активност. Възможно е хората, които правят сиеста, да имат различни навици за физическа активност, например да се събуждат по-рано и да планират повече активност сутрин. Такива разлики във физическата активност могат да доведат до различни 24-часови профили на сърдечносъдовата функция. Дори ако подобни ефекти на физическата активност могат да бъдат отхвърлени при обяснението на връзката между сиестата и сърдечносъдовото здраве, все още не е известно дали самата дневна дрямка, легналата поза или очакваната дрямка са най-важният фактор.

Времето за сън при хората зависи от баланса между хомеостатичната склонност към сън, нуждата от сън като функция на времето, изминало от последния адекватен епизод на сън, и циркадните ритми, които определят идеалното време за правилно структуриран и възстановяващ епизод на сън. Хомеостатичният натиск за сън започва да нараства след събуждането. Циркадният сигнал за бодърстване започва да се натрупва в късния следобед. Както отбелязва професорът по медицина на съня Чарлз Чейзлър, “циркадната система е устроена по прекрасен начин да преодолява хомеостатичния стремеж за сън”. По този начин при много хора се наблюдава спад, когато стремежът към сън се е натрупвал в продължение на часове, а стремежът към будност все още не е започнал.

Независимо дали обичате да подремвате след обяд или не, топлото време е достатъчна предпоставка да се чувствате по-уморени и сънливи. А нуждата от сиеста е още един начин да заобичаме тялото си и да слушаме сигналите му.