Носовете на Сохо и други странности на Лондон

Творческият бунт намира израз в улично изкуство в столицата на Обединеното кралство

Откъс от статията Носовете на Сохо и други странности на Лондон, която може да прочетете в брой 65 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Мислите си, че познавате Лондон. Помислете пак. Това е град на безгранично богатство, окаяна мизерия, трагедии, но и буйни празненства, описван през вековете от гиганти като Шекспир, Дефо и Дикенс, променили начина, по който светът мисли за Лондон.

В The Ode Less Travelled: Unlocking the Poet Within Стивън Фрай дава едно може би скандално, но точно определение на английския език, правейки аналогия с родния Лондон:

„Английският език е като Лондон: гордо варварски, но и дълбоко цивилизован, простолюден, но и кралски, вулгарен, но и церемониален, свещен, но и светски. Всяко изречение, което създаваме, независимо дали го осъзнаваме, или не, е смесица от чосъровски, шекспировски, милтъновски, джонсъновски, дикенсовски и американски език. На всяка крачка се смесват военни, военноморски, юридически, корпоративни, криминални, джаз, рап и гето дискурси. Френският език, подобно на Париж, се опитва чрез своята Академия да запази чистотата си, да се бори с прииждащите вълни на франглез и езиковата глобализация. В сравнение с него английският е безсрамна курва“.

Лондон
Статията може да намерите в брой 65 на InGlobo.

Лондон повлиява изкуствата, развлеченията и модата в цял свят. Градът дава пространство за изява на хиляди творци от целия свят чрез институции като галерията „Тейт Модърн“, Кралската академия по изкуствата, Центъра за съвременно изкуство „Голдсмитс“ и много други. Но често съвременното изкуство като форма на протест или важно послание намира израз и по улиците на града. Само трябва да имате очи да го видите.

Носовете на Сохо

Такъв е случаят и с Носовете на Лондон – инсталация от типа guerilla art („партизанско изкуство“), замислена като бунт срещу увеличаващия се брой камери за видеонаблюдение в Лондон. През 1997 г. в града се появяват 35 гипсови носа, монтирани по стените на важни обществени сгради – галерията „Тейт Бритън“, Националната галерия, Пикадили Съркъс, комплексът от артистични обекти Център „Саутбанк“, гарата „Сейнт Панкрас“ и много други.

Eдва 14 години по-късно художникът Рик Бъкли, който поставя мистериозните носове из Лондон, се заема да разкрие истината за тях. Той обяснява, че се е вдъхновил от ситуационистите – група авангардни творци от края на 50-те до началото на 70-те години на миналия век, които използват спорадично пърформанс изкуство като форма на социална критика и протест срещу развития капитализъм.

За да разберете инсталацията с носовете, първо трябва да споменем за засиления обществен контрол, на който са подложени хората в края на 90-те години в резултат на въвеждането на камерите за видеонаблюдение. Бомбеният атентат в района „Бишъпсгейт“ през 1993 г. поставя началото на инсталирането на т.нар. стоманен пръстен – система от конструкции, инфраструктурни промени и охранителни мерки, които оформят кордон за сигурност около Лондонското сити. Част от него са и камерите за видеонаблюдение, а броят им постепенно започва да расте и в останалата част на столицата.

Снимка: Getty Images

Бъкли смята, че натрапчивите камери „душат“ в живота на хората и нарушават личното им пространство. Затова и той самият решава да „забие“ нос в стените, поставяйки гипсови и полимерни отливки на собствения си обонятелен орган върху различни сгради в Лондон, точно под носа на заплашващите свободата камери за видеонаблюдение. Всеки от носовете се слива със заобикалящата го среда, съчетава се с цвета на стената. Подобно на камерите за видеонаблюдение, идеята е те да са вездесъщи, но незабележими.

Някои от носовете са премахнати в рамките на няколко седмици след поставянето им, но поне седем от тях са останали и до днес, вече известни като „Носовете на Сохо“. Най-лесни за откриване са този на фасадата на ресторант Quo Vadis на улица „Дийн“, както и носовете на улица „Бейтман“ и авеню „Шафтсбъри“. Може би не е случайно, че повечето запазени носове са в Сохо – стария мръсен, неугледен, но вълнуващ квартал, пълен с барове и арт места. В миналото известен като Сейнт Джайлс Фийлд, Сохо е бил район без сгради, ако съдим по план от 1585 г. През 1682 г. на картата се появява името SO HO – своеобразен ловен вик от този период. Първоначално моден квартал за аристокрацията, от XIX в. насам той е един от основните развлекателни райони в столицата, а понастоящем – и център на съвременното изкуство. Осветените с неонови лампи улици, цветните висящи фенери на Китайския квартал, глъчката на посетителите в театрите и баровете, малките винтидж магазини – това е духът на Сохо, и може да ви бъде простено, ако не забележите, че от стените на сградите в квартала стърчат носове.

Останали са и няколко носа извън Сохо, като най-известният от тях се намира от вътрешната страна на Арката на Адмиралтейството. Преди Бъкли да признае, че е създал носовете, за този на Арката се разпространяват много градски митове. Според една от теориите той бил монтиран като подигравка към Наполеон и кавалеристите от кралската конна гвардия го пощипвали, докато минавали под арката. Друга версия твърди, че носът е своеобразен акт на почит към херцога на Уелингтън, а трета – че се съхранява като резервен нос за статуята на вицеадмирал Нелсън на площад „Трафалгар“, в случай че неговият просто падне.

Едно от лицата, създадени от френския уличен художник Грегос, в източен Лондон.
Снимка: Getty Images

И стените имат уши

Легендарните носове на Сохо със сигурност дават много поводи за размисъл и дали случайно или не – други части от човешкото тяло също може да бъдат открити на видни места по различни стени из лондонските улици. Местният дизайнер, художник и илюстратор Тим Фишлок решава да придаде буквален художествен смисъл на стария израз, че „стените имат уши“. Той тръгва из града, просто за да прикрепи отливки на уши към лондонските стени. Докато носовете на Бъкли са протест срещу навлизането на държавата в ежедневието на обикновените граждани, Фишлок поставя ушите без конкретна причина, освен че страшно се забавлява да го прави. Две от ушите са сравнително близо до Сохо, тъй като се намират на улица „Флорал“ в близкия квартал Ковънт Гардън, и подобно на носовете на Бъкли са добре замаскирани.

Лицата на Лондон

Шордич е квартал, в който никога не липсва причудливо изкуство на показ, затова е съвсем логичен дом на странна колекция от лица, стърчащи от стените. Те са създадени от френския уличен художник Грегос. Отлети са от собственото му лице в различни изражения и са изрисувани в разнообразни стилове. Дръзките лица може да бъдат забелязани по улиците „Шордич Хай Стрийт“, „Брик Лейн“ и „Къртън Роуд“.

Цялата статия може да прочетете в брой 65 на InGlobo.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги