Дигиталното разсейване е оправдание – как да спрем да го използваме?
Внимание, вероятността да прочетете тази статия до края е много малка!
Битката за нашето внимание е в разгара си. Мобилните устройства са похитили мозъците ни и унищожават лека полека способността ни да се концентрираме – до степен, че дори виждаме зараждането на „поколението на златните рибки“ – (хората израснали със смартфони и дигитални технологии, което води до кратко задържане на вниманието им и лоша памет).
Живеем в дигитален свят, в който „разсейвания“ дебнат отвсякъде. За първи път в човешката история буквално сме заляти с информация от мига, в който се събудим до последните секунди преди да заспим. Всеки ден се давим в информация от екрани и технологични джаджи, които ни теглят в милиони посоки наведнъж.
Ако прекарвате времето си онлайн, вече знаете това. Преследвани сме от реклами, новини, обяви, глупави видеа, които не ни дават нищо освен да откраднат 5 минути от вниманието ни. Умът ни е атакуван постоянно. Разсейването не е феномен от вчера, винаги го е имало и не зависи от времето, в което живеем, а от личностите ни характеристики.
От друга страна всички се борят за вниманието ни – телевизия, социални мрежи, приятели, рекламодатели и семейство. Проблемът е, че в дигиталната ера, в която живеем е по-лесно от всякога да се разсейваме, поради лесния достъп до информация.
Ново проучване на Института за политика и Центъра за изследване на вниманието към Колежа Кинкс в Лондон, цитирано от медийната платформа “The Conversation” ни дават по-детайлно обяснение, защо вниманието ни е застрашено, но успява да види и потенциала в разсейването.
Има ли криза за внимание?
През есента на 2021 година, “Центърът за изследване на вниманието” се допитва до 2093 души в Обединеното Кралство с въпроса как възприемат информацията получавана онлайн и каква е тяхната способност да се фокусират върху нея?
Половината от анкетираните смятат, че обхватът на вниманието им е по-кратък, отколкото преди десетина години. Една четвърт от запитаните твърдят, че нямат промяна в способността си да се фокусират. Три четвърти от участниците се съгласяват, че живеем във време, в което има непрекъсната конкуренция за нашето внимание от различни медийни канали и информационни технологии..
Разсейването, причинено от мобилните телефони, изглежда истински проблем. Половината от анкетираните признават, че не могат да спрат да проверяват телефоните си, когато трябва да се съсредоточат върху други неща, и това е най-голямото притеснение за младото поколение. Въпреки че днешните тийнейджъри са постоянно „залепени“ за телефоните си, мнозинството от хората на средна възраст казват, че също се борят с екранната зависимост. И въпреки че признават, че прекарват много време на мобилните си устройства, те нямат реална представа, колко време губят всъщност. Средното предположение на включилите се в проучването е, че проверяват мобилния си телефон около 25 пъти на ден, но според други изследвания по-вероятно реалната бройка да е между 49 и 80 пъти на ден.
Вниманието на хората през различните епохи винаги е било предизвиквано от новите културни формати. Независимо дали това са днешните социални мрежи или евтините сензационни романи през Викторианската ера. Още в Древна Гърция Сократ твърди, че писаното слово създава „забрава в душите ни“. Тенденцията да се страхуваме от ефектите, които новите медии и технологии имат върху съзнанието ни винаги е налице.
Светът все още не разполага с дългосрочни и категорични проучвания, които да ни отговорят, дали колективното ни внимание наистина се е свило.
Това, което става ясно от проучването на Центъра за изследване на вниманието към колежа Кингс е, че хората подценяват някои проблеми. Например, половината от анкетираните погрешно вярват в опроверганото твърдение, че средната продължителност на вниманието на възрастните днес е само осем секунди, което се предполага, че е по-лошо от това на поколението на „златните рибки“. Всъщност няма такова нещо като средна продължителност на вниманието. Способността ни да се фокусираме варира значително в зависимост от индивида и задачата поставена пред него.
Може ли разсейването да бъде полезно?
Не може да обвиняваме постоянно технологиите и да пренебрегваме предимствата, които носят те в начина ни на живот. Половината от анкетираните признават, че социалните мрежи влияят негативно на задържането на внимание (особено за младите), но другата половина са убедени, че лесното разсейване е по-скоро свързано с личностните характеристики, отколкото влиянието на мобилните устройства и информацията, която бълва от тях.
Две трети смятат, че превключването на фокуса между различни медии или устройства вреди на способността ни да изпълняваме прости задачи – убеждение, потвърдено и от психологически проучвания. Интригуващото е, че половината от анкетираните в проучването вярват, че многото задачи на работното място, и честото превключване между имейли или телефонни обаждания може да създаде по-ефективно и задоволително работно изживяване. Да ни провокира да бъдем по-организирани и да се научим да приоритизираме задълженията си.
Какво ще научим обаче, ако изследваме ползите от разсейването, така както и отрицателните му въздействия? Можем ли да намерим по-балансирано решение, в което разсейването не винаги да е нещо лошо, а всъщност да е проблем в определени ситуации и продуктивно в други? С други думи, може би хората, които обвиняват технологиите за липсата им на внимание и фокус са прави, но представят само една част от цялата картина.
Въпреки всички предизвикателства, които изпитваме, когато вниманието ни превключва между задачите, в някои ситуации това може да помогне за освежаване на ума ни, да ни държи нащрек, да стимулира мозъчните връзки и творческото ни мислене. Фокусираното внимание може би е идеал, който не е задължително да бъде нещо полезно, предвид комплексните същества, които сме ние хората.
Разсейването като полезна дейност
Истината е, че и мозъкът ни има нужда от почивка. Подобно на тренировката във фитнеса, когато между всяко упражнение даваме на тялото минутка почивка да се успокои или правим нещо по-леко, което да намали физическото напрежение. Може би трябва да си зададем въпроса как бихме могли да използваме потенциала на ума си като между всяка задача, която изисква цялото ни внимание, да му дадем момент, в който да се отпусне, като прегледаме Instagram фийда си например. В крайна сметка мозъкът е физически орган, който както всички останали има нужда да се “раздвижи” от време на време.
Няма съмнение, че трябва да се научим да живеем в „икономиката на вниманието“, в която всичко и всеки очаква нашия фокус. Мобилните ни устройства и разсейващите фактори, които те създават няма да изчезнат. Затова трябва да започнем да ги използваме за индивидуално и социално благо.
Вниманието ни винаги е било единствената реална валута, с която разполагаме. Затова и всички се борят за него. Това не е нов проблем, но в дигиталната ера приема нови форми. Нуждаем се от по-добър отговор на тази ситуация – такъв, който разбира рисковете, но също така смело търси потенциалните ползи и възможности.
Разсейването е както почти всичко в този свят – с правилната доза разсейване ежедневието ни ще е едно прекрасно място. Проблемът е да намерим баланса между расейването и задържането на вниманието ни. Всеки сам за себе си трябва да осъзнае, кога прекомерното използване на технологиите започва да пречи на работата или вниманието, което заслужават близките ни например.
