Кинематограф с вълнуваща селекция от непоказвано българско кино

Това лято е необикновено за българското кино. Никога до сега не са се прожектирали толкова много филми, във всякакви форми, навсякъде, из цялата страна, и най-вече в София. Форматът лятно кино преживява същински ренесанс, практически всеки ден има къде да се гледа качествено кино. Един от ярките проекти в тази посока е платформата kinematograf.bg, която е любопитна не само с мащаба си на действие, но и с това, че е специализирана върху нишовия късометражен формат. На летните кина на Кинематограф се гледа само късо кино.

Историята на късото кино е по-дълга от тази на дългото кино. Първите филми, заснети на машината, създадена от Братя Люмиер „Работници напускат фабрика в Лион“ и „Градинарят“, са с продължителност 50 секунди. В началото освен че киното е нямо и е озвучавано по алтернативни начини, дълги години е било само късо. Причината е, че е било технологично и икономически неизгодно да се прави и разпространяват дълги филми, в последствие става обратното.

Днес кината, телевизиите и стрийминг платформите предлагат основно филми във формата 90-120 минути. Съдбата на късото кино остава основно в ръцете на фестивалите, отреждайки му бутиковата позиция на нишово, трудно откриваемо, и в известен смисъл непоказвано кино.
Така се заражда каузата на Кинематограф, която дава достъп и популяризира късите филми. Една от големите им инициативи е лятното кино, с което преоткриваме не само късото кино, но и скрити места в София.

Изкуството на лятното кино

Лятното кино ни предлага цялостно изживяване, което успява да улови вълшебството на лятната нощ и да го поднесе подобаващо на всеки. От избора на място, през изграждане на кино зона в хармония с пространството, до подбора и представянето на филмите. Доброто лятно кино изисква усет и точна преценка, а това се получава само с много работа и внимание към детайла.

Зрителите си намират филмите. Кинотворците си намират публиката

Късото кино е А и Б-то на киното – там правят своите първи крачки почти всички творци, преди някои от тях да се докажат и да започнат да привличат финансиране за големи продукции. Има автори, които никога не излизат от късометражната форма. Не защото не искат, а защото ги влече. Други пък дори да снимат голямо кино, намират време и за късо. Това далеч не значи, че късото кино е по-аматьорско, напротив, то е свободно. В него няма политкоректност, няма съобразяване с норми, няма задръжки… по някакъв начин то много умело използва въображението на зрителя и успява да му покаже неща, без нужда да ги показва наистина.

Късите филми са поезията на киното

„Редакторите само насочват звуците на тази поезия на правилните места“ – казват от Кинематограф. „Там, където хората ще се почувстват добре и поне за миг ще се откъснат от ежедневния стрес.“ По този начин от платформата постигат с лятното си кино нещо повече от изнесен екран навън. Те събират хората от квартала заедно, провокира ги, предразполага ги да общуват. Създава се особена атмосфера, която започва от само себе си да привлича още и още хора, без много шум, и така докато се получи онази автентична софийска улична идилия, която помним от едно време.

Всяко кино си има своя история

Още един ефект отличаващ преживяването с късо кино е, че за всекиго има по нещо. Филмите са 5-6, могат да стигнат до 10 на прожекция. Всеки е много различен стилово, жанрово, естетически от останалите, но е интересно, че подбора се прави така, че зрителя да открива връзки между филмите. Казват, че ако човек намери сходства между различни къси филми, значи куратора си е свършил работата. Именно това навързване между отделни истории, светове, герои и подходи, е тази допълнителна съставка, която отличава значително гледането на късо кино.

Кино, което ни провокира да се замислим

Късото кино е пълно с послания, но не и отговори. То умее да поставя въпроси, на които зрителя да не може веднага да откриее отговорите. Понякога осмислянето на един филм може да отнеме часове, дори дни. Именно тази му природа го прави перфектния носител на проблемите на съвременния свят. Новото късо кино изобилства от добре познати на всеки казуси, но често с непознати решения, което разкрива на зрителя нова перспектива върху ежедневието.

Един филм може да бъде директен и болезнено откровен, но една програма с късо кино от 90 минути далеч не е толкова категорична. Колкото повече филми гледаме, толкова повече противоречия назряват, граници се размиват, откриват се нови гледни точки по най-различни теми. Особено когато един филм е майсторски разказан, той може да въздейства до степен, на която зрителя трудно устоява да не му повярва. Но винаги има следващ филм, който може и да провокира вярванията му.

Кино, изпълнено с контрасти

В летните програми на Кинематограф наблюдаваме същински триумф на българското (късо) кино. Оказва се, че всяка година в България се снимат много филми, оригинални и качествени, а много нашите млади (и не само млади) автори биват световно разпознати. Разказваме ви за няколко от тях:
„Интервю в утробата на кита“ (2021) на Рашко Раков е смел, експериментален филм, базиран на едноименната поема на великия български поет Константин Павлов, съчетана с елементи от три световноизвестни литературни произведения: „Записки от подземието“ на Фьодор Достоевски, „Мемоари на една монахиня“ от Дени Дидро и „ Човекът и неговите символи“ от Карл Дж. Юнг.
Анимацията „Война“ (2022) на Димитър Димитров е изключително релевантен за събитията от настоящето, който илюстрира жестокостта, хаоса и опустошенията, които връхлетяват човечеството всеки път, когато разногласията и политиката на ненавистта и омразата вземат надмощие. В него се разказва за Война, едно малко момиченце с необикновени възможности, което е отгледано в дом за сираци. Самотно и обладано от страх, то използва силите си, за да сее разруха, докато един ден не среща любовта в лицето на Мир – „момък със сияйна усмивка“.
Или документалния „Танда“ (2020) на Теодора-Косара Попова – филм за тангото, любовта и самотата – в танца и извън него, който е официално номиниран за Студентски Оскар през 2020г.
Има още много филми, за които си струва да кажем нещо, но това е достатъчно, за да ви демонстрираме колко богато, наситено и успешно всъщност е българското късо кино.

Светлината на лятното кино на Кинематограф

Друг интересен детайл от цялостната концепция на киноплатформата са „светещите жълти пуфове“. Те са голяма атракция за децата, но не само. Всички се нареждат на опашка за тях. Предоставят се безплатно по време на киното на всеки, който си вземе. Освен комфорт, тяхната светлина прави кинозоната видима надалеч и привлича още хора.

Неслучайно наричаме всичко това “приключение“. От началото на май досега, екипа на Кинематограф е осъществил близо 40 летни кина с обща аудитория от близо 6000 души, което е сериозен успех не само за платформата, но и за късото кино. В София предстоят още прожекции в парк Студентски, парк Младост 3, Гьоте-институт, Владая, Мърчаево, пл. Знаме на мира в кв. Павлово и пазар Ситняково. В страната може да открием тяхна сцена в Синеморец, Кюстендил, Кула, Долна Малина и Беглика.

Чрез иновативната система на Кинематограф, всеки зрител може да отвори филмовата програма на телефона си, с информация и линкове към филмите, позволявайки му буквално да си ги занесе вкъщи след събитието. По-интересното е, че за да мотивира зрителите да оценяват филмите, на произволен принцип някои от тях могат да спечелят подарък.

Един от тези подаръци в брой на списание InGlobo.

Чрез тази система се цели подобряване на селекциите на филми и да обратна връзка за авторите им. Детайлна програма на предстоящите прожекции на лятното кино на Кинематограф може да откриете в сайта им.