Какво не знаем (или сме забравили) за Великден?

Откога се отбелязва празникът, с кой друг е свързан, защо православни и католици го честват на различни дати, защо боядисваме яйца и колко традиционен е козунакът?

В навечерието на най-големия християнски празник решихме да ви разкажем малко повече за историята на Великден, неговите традиции и ритуали и за това как се определя датата му, която често е различна в източноправославието и католицизма.

Началото на Великден

Първите преки сведения за честването на Възкресение Христово датират още от средата на II век. От този период е вероятно най-ранният запазен източник, отнасящ се до Великден – една проповед, приписвана на епископа на древния малоазийски град Сарди на име Мелито, в която празникът се описва като вече добре установен. Празнуването на Възкресението на Господа по всяка вероятност е било факт още във времето на светите апостоли, т.е. в средата на I век, и към края на следващия век вече се е превърнало в безспорна традиция.

Първоначално Великден е свързан с най-стария и един от най-важните еврейски празници – Пасха (от арамейски през гръцки, сродно с думата Песах на иврит), посветен на бягството (Изхода) на евреите от Египет и почитането на Бог като изкупител. По време на християнския Великден пък се почита ролята на Христос като изкупител и спасител на човешкия род. Думата Песах се отнася както за ритуалната вечеря в първата вечер от празника (Песах Седер), така и за Празника на безквасните хлябове, продължаващ седем (в Израел) или осем дни (сред голяма част от еврейската диаспора по света). Днес първият и последният ден от честванията са официални празници в Израел.

Getty Images

Връзка между Великден и еврейската Пасха откриваме и в чисто хронологичен, и в символичен смисъл. Според едни тълкувания на Синоптичните евангелия (първите три в Новия завет – от Матей, Марко и Лука) Тайната вечеря на Иисус и апостолите е именно споменатата ритуална вечеря Седер, на която по традиция се яде безквасен хляб (маца) и се произнасят четири тоста с вино, други тълкувания пък твърдят, че става дума за предходната вечер. Така или иначе, по време на последната вечеря със своите ученици Христос установява ритуала на Евхаристията (светото Причастие), представяйки хляба и виното като символи на своето тяло и кръв, и така придава нов смисъл на празника. От друга страна, и еврейската Пасха, и Великден символизират победата над смъртта и новия живот.

Още през 50-те години на I век св. апостол Павел в Първото си послание до коринтяните използва термина Пасха по отношение на Христос. И това вероятно не е първата подобна интерпретация.

И днес в много езици думата за Великден произхожда от тази за Пасха. На френски например е Pâques, на италиански – Pasqua, дори на турски е Paskalya. На гръцки, разбира се, е Πάσχα – думата, която фигурира в Библията, на руски също е просто Пасха.

Датата

Връзката между празниците, особено в началото, е и в датите на тяхното честване. Първоначално Асийските църкви (тези в югозападната част на Мала Азия, основани от св. ап. Павел през 40-те години на I век) отбелязват Пасха на 14-ия ден от месеца нисан (първия лунен месец на пролетта в стария еврейски календар), т.е. на датата на пълнолунието в този месец, и по този начин следват традицията на евреите, които започват празнуването на тяхната Пасха от залез-слънце на 14 нисан с вече споменатия ритуал Песах Седер. Останалите църкви по това време обаче отбелязват Пасха в неделния ден, следващ 14 нисан, защото именно в неделя е възкръснал Христос. Това разминаване продължава до Първия вселенски събор, проведен в малоазийския град Никея през 325 г. На него е прието, че занапред празнуването на християнската Пасха ще отговаря на две условия – ще бъде отделно от юдейската и ще става в първата неделя след първото пълнолуние, следващо деня на пролетното равноденствие (според някои съвременни изследователи второто условие, прието на събора, гласяло просто че всички християни трябва да празнуват едновременно, а правилото за неделята след пълнолунието след равноденствието е универсално прието по-късно, но това едва ли има толкова голямо значение).

Тези две условия изискват някои уточнения. Първо, разделянето от еврейския празник не е породено от някаква неприязън към юдеите, а от една много проста причина – в евангелията ясно е записано, че Христос е възкръснал след еврейската Пасха (или поне след първия ѝ ден). Затова Великден няма как да бъде празнуван преди или едновременно с нея, а винаги я следва. Това правило обаче днес се спазва само от източноправославната църква, докато католическата в някои години чества Възкресението доста по-рано от юдейския празник. На изток пък, ако Великден съвпадне с еврейската Пасха, датата му се измества за по-късно.

Getty Images

Второто условие, обвързващо Възкресение с неделния ден, пълнолунието и равноденствието, на пръв поглед изглежда сравнително ясно – знаем кога е пролетното равноденствие, изчакваме първото пълнолуние след него и празнуваме Великден в първата неделя след това. Тук обаче започват особеностите и разминаванията в определяне на правилната дата между православни и католици. А причината е в календарите и във факта, че църквата измерва времето по малко по-различен начин. Темата е много пространна и ако трябва да я опишем в подробности, ще ни трябва страшно много място, затова ще се опитаме да обясним всичко по-накратко и се надяваме, че ще имате търпение.

Започваме с пролетното равноденствие. От незапомнени времена и източната, и западната църква приемат, че то винаги идва на 21 март, макар че от астрономическа гледна точка всъщност варира между 19-о и 21-во число на месеца. Стигаме и до следващия елемент в уравнението – първото пролетно пълнолуние. Тук отново астрономията ни посочва конкретен ден всяка година, но църквата изчислява своя дата, наречена пасхално пълнолуние. Това не се прави самоцелно, а има за задача да съчетае лунния със слънчевия календар и да гарантира правилната последователност в настъпването на събитията от Страстната седмица, описани в Новия завет, по отношение на еврейската Пасха. Датата на пасхалното пълнолуние се изчислява по сложни математически формули, първоначално разработени още през IV век от Александрийската църква и утвърдени през вековете. През Средновековието епископът на египетския град Александрия изпраща послание до епископите на всички църкви, за да ги извести кога се пада Пасха в съответната година. Запазена е поредица от такива Пасхални послания, например на св. Атанасий Велики. Днес определянето на датата на база отдавна разработените таблици вместо чрез астрономически наблюдения е полезно и необходимо и защото пълнолунието може да се случи на различни дати в зависимост от това в коя част на земното кълбо се намира човек, а все пак е добре всички християни да празнуват на един ден. Защо обаче те често не го правят, а католици и православни честват Великден на различни дати? Тук на сцената излизат календарите. Западните църкви се придържат към Григорианския календар, който в наши дни е и международно признатият светски календар. Макар повечето източноправославни църкви (включително българската) също да го използват за фиксираните празници като например Рождество Христово (25 декември) или Богоявление (6 януари), когато става дума за Великден и свързаните с него подвижни празници, те прилагат стария Юлианския календар. Датата на пасхалното пълнолуние при използването на Григорианския календар се доближава по-точно до астрономическата, докато тази, изчислена на база Юлианския, обикновено „закъснява“ с няколко дни. Ако датите на пълнолунието, изчислени с двата метода, се паднат в една седмица, всички християни празнуват Великден в една и съща неделя. Но ако пълнолунието според Юлианския календар „прескочи“ в следващата седмица, православните съответно празнуват седмица по-късно от католиците, което се случва приблизително в 50% от годините.

Понякога обаче разликата е цели 4–5 седмици. Пример за това е настоящата година. Както вече казахме, за дата на пролетното равноденствие се приема 21 март, първото пълнолуние след него беше на 28 март (неделя) и съответно католиците празнуваха Великден на следващата неделя – 4 април. Православният обаче ще бъде почти месец по-късно – на 2 май. Защо се получава така? Причината е отново в разликата между календарите. Юлианският отбелязва датите по стар стил и „изостава“ с 13 дни от Григорианския. Иначе казано, на всяка негова дата съответства тази от Григорианския, която е с 13 дни по-късно, т.е. пролетното равноденствие по Юлианския календар (21 март) отговаря на 3 април по светския (Григориански). Така пълнолунието от 28 март (по нов стил) се падна преди равноденствието и затова трябваше да се изчака следващото пълнолуние. То беше в тази седмица и съответно православният Великден ще бъде празнуван в нейната неделя – 2 май.

Подвижните празници

Постепенно около Великден се оформя цял празничен цикъл, включващ вече споменатите подвижни празници („подвижни“, защото всяка година са на различна дата). Този цикъл има два периода – покаен (преди Възкресение) и тържествен (след него). „Празникът на празниците“, както е известен в църквата, е предшестван от Великите пости – период от седем седмици, в които християните се подготвят телом и духом да посрещнат Възкресението чрез въздържание от определени храни и напитки, отвръщане от лошите мисли и дела и смирение. Всъщност в самото начало идеята на покайния период е била да подготви бъдещите християни за кръщение, което се извършвало само веднъж през годината – в пасхалната нощ. След 313 г. обаче броят на желаещите да приемат християнството става толкова голям, че масови покръствания започват да се извършват и в навечерието на други големи празници. През същия този IV век под влияние на египетските аскети покайният период се трансформира именно в период на пост. Постът на свой ред е предшестван от четири подвижни празника в четири поредни недели. Седмица преди Великден пък е празникът Вход Господен в Иерусалим (наричан още Връбница, Цветница или Вая). Според новозаветните евангелия Христос влиза в града, яздейки магаре, а жителите му го посрещат тържествено, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. Следващите шест дни оформят Страстната седмица, изпълнена с драматични събития като Тайната вечеря, предателството на Юда, осъждането, разпъването, смъртта на кръста, оплакването и погребването на Христос. Името на всеки от тези шест дни започва с „Велики“ – от Велики понеделник до Велика събота.

Тържественият период след Великден пък приключва с празниците Възнесение Господне, който винаги се отбелязва в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение (в това число се включва първият ден на Великден), и Петдесетница, прославящ слизането на Светия Дух над апостолите – на 50-ия ден след Възкресение (включително първият ден на Великден). В този период особено празнична е Светлата седмица, непосредствено следваща Възкресение Христово.

Храната

Една от най-любимите на млади и стари традиции, свързани с Великден, е боядисването на яйцата. В християнството те символизират празния гроб и Възкресението на Иисус – яйцето съдържа новия живот в себе си, черупката му е символ на запечатаната гробница на Христос, а пропукването му – на възкръсването за нов живот. По древна традиция най-разпространеният цвят, с който се боядисват яйцата, е червеният, символизиращ кръвта, пролята от Спасителя по време на Разпятието. Едно предание обаче разказва и друга история, свързана с този цвят. Според нея Мария Магдалина поднесла яйца на римския император Тиберий и му разказала за възкръсването на Христос. Императорът се разсмял, защото смятал това за невъзможно, и казал, че това Христос да възкръсне от мъртвите е също толкова вероятно, колкото яйцето в ръката ѝ внезапно да стане червено. Още преди да бил изрекъл последните думи обаче, яйцето се обагрило в яркочервено. Обичаят с великденските яйца най-вероятно може да бъде проследен още до ранните християни в Месопотамия. Оттам православните църкви го разпространяват в Източна Европа и Сибир, а по-късно го възприемат и католическите, и протестантските църкви в Западна Европа. Преди появата на боите за оцветяване на яйца жените са използвали за целта природни съставки като билки и ядки. Червеният цвят може да бъде получен например с отвара от брош (вид тревисто растение), оранжевият – от смрадлика, жълтият – от орехи, кори на ябълка или отвара от стар кромид лук, зеленият – от коприва. В наши дни все по-често се наблюдава завръщане към природните източници на багри за яйцата, вместо да се използват изкуствени оцветители.

Традицията на Великден да се яде агнешко пък стъпва както на едно от прозвищата на Иисус в Библията („ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света“, Йоан. 1:29), така и върху ролята на агнето като жертвено животно в Древен Израел. В Новия завет Христос е агнецът, пожертван в деня на неговата смърт за спасение на цялото човечество. В древността християните слагали агнешко месо под олтара, то било благославяно, след което го изяждали на Великден.

Getty Images

Стара традиция, свързана с храната за Великден, е и приготвянето на обредни хлябове. Обикновено формата им е кръгла, украсяват се с плетеници, а в средата им се поставя яйце (понякога и още четири в краищата на питката). Днес сме свикнали ролята на обреден хляб за Великден да изпълнява козунакът, но той вероятно е сравнително ново явление на празничната трапеза. Наистина, някои източници твърдят, че подобен тип хляб е съществувал още в Древен Египет и оттам, може би през Гърция, е достигнал до славяните, които го познавали от векове (между другото в Румъния, където е известен по името „козонак“, се смята за национален десерт). Други отпращат произхода му в Западна и Средна Азия. Съвременни изследователи обаче твърдят, че в сегашния си вид този вид хляб се появява за първи път във Франция през XVII век, а в България достига цели два века по-късно – през XIX в. Едно възможно доказателство за това е, че думата „козунак“ липсва в прочутия „Речник на българския език“, съставен от Найден Геров, чийто първи том излиза през 1895 г. За първи път думата е спомената в „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, съставен от Александър Дювернуа и издаден в Москва през 1889 г. В този речник като синоним на козунака е споменат традиционният празничен кравай. Някои изследователи даже посочват първия български град, в който пристига козунакът – Шумен, където вероятно е донесен от Лайош Кошут и сподвижниците му, озовали се като емигранти там след разгрома на Унгарската революция срещу Хабсбургите от 1848–1849 г. Твърди се, че в първите десетилетия приготвянето на козунака е било градска мода.

Getty Images

В своята книга „София преди 50 години“, издадена през 1947 г., Георги Каназирски-Верин си спомня, че изисканите софийски кафенета, които се опитвали да наложат западните стандарти, предлагали виенско кафе с резен козунак. Сладкият хляб присъства в спомените и на други автори от този период. По същото време обаче по селата все още се месят колаци, пармаци, краваи, яйчелници, кукулници и едва през второто десетилетие на XX век козунакът става масово популярен в цялата страна. Тогава навлиза и в българските готварски книги. В тях освен точни рецепти за приготвянето му се дават и други указания – маята да бъде с температура 28–30 градуса, помещението, в което се меси, да е топло и непроветриво, омесеният козунак да заема 1/3 от съда, в който ще се пече. Всъщност, ако се замислим, много европейски кухни имат подобен сладко-хлебен десерт, който често се консумира по празници. Трудно можем да си представим Коледа в германскоговорещите страни без щолен, французите имат много подобния като съставки и консистенция бриош, но може би най-близко до козунака е италианското панетоне, чиято история също вероятно не е по-дълга от около век. Но едва ли има значение кой сладък хляб кога и къде е бил измислен. Важни са вкусът и символиката.

И това сякаш важи и за самия Великден. Както стана ясно, символиката, в много езици и името му са свързани с едно друго събитие, а днес най-светлият християнски празник се чества на различни дати. Но нищо не ни пречи да носим посланието и надеждата на Възкресението в сърцата си през цялата година.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги