Историята на Коко Шанел и малката черна рокля

Откъс от статията „Малката черна рокля и жената зад нея“, която може да прочетете в брой 52 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Ранна октомврийска сутрин в Ню Йорк през 1926 г. Докато половината град все още е потънал в дълбок сън, вестникарските будки получават дневните вестници, а работниците ги подреждат небрежно с цигара в ръка. Слънцето едва е осветило величието на града, но модната индустрия е напът да бъде шокирана. И не само тя…

Продавачите все още не подозират колко успешен ще бъде денят им, защото сред морето от новини, списания и вестници все още топъл от пресата е слязъл и новият брой на списание „Vouge“ – абсолютният диктатор на модата. Но броят съдържа нещо много по-ценно от модни съвети – в него се крие ключът към свободата и независимостта на жените. Всичко това е събрано в дизайна на една рокля, сътворена от нашумялата френска дизайнерка Габриел Шанел.

Революцията на малката черна рокля

Малката черна рокля намира дом в сърцето на всяка жена. Това е най-универсалната рокля в света. Може да бъде носена на работа, на среща, на вечеринка и дори на официално събитие в зависимост от това с какво ще бъде комбинирана. Роклята е като платно, към което всяка жена да добави част от себе си и да изрази своя вкус и индивидуалност. От днешна гледна точка е почти невъзможно да осъзнаем колко нестандартно и революционно събитие е появата ѝ. Преди Коко Шанел да я популяризира, черният цвят е бил носен само от работническата класа или в случай на траур. Роклята като дреха, разбира се, е измислена много преди дизайнерката, но тя ѝ придава ново значение. Модернизира я.

Фордът на Шанел

Първият дизайн на роклята, която се появява в списание „Vouge“, е сравнен от авторите на статията с автомобила „Форд Модел T“ поради цвета и универсалността им и е кръстен „Фордът на Шанел“. Начинът, по който тя привлича вниманието с тази толкова семпла дреха, е като я прави достъпна за жени от всички социални класи. До този момент облеклото до голяма степен функционира като визитна картичка на социалния статус на жените, а главният фокус е върху носенето на корсети, шапки с големи периферии, дълги до земята поли и рокли, светли и шарени цветове и скъпи платове като коприна. Този тип помпозни рокли са крайно непрактични и не позволяват работна дейност под каквато и да е форма, а през 20-те години се заражда визията на работещата жена, която има нужда от удобство и мобилност. Малката черна рокля е точно това, но носи в себе си елегантност и самочувствие. Шанел скъсява дължината, като я вдига над глезена, премахва корсета и излишните неудобни аксесоари и превръща дрехата в истински моден символ. Но достатъчно ли е това да накара висшето общество да се облече в дрехите на работници?

Новият стил на богатите

Тук идва най-важната част от символиката на роклята, която наистина променя, или по-точно – създава модния свят, в който живеем сега. Шанел, идвайки от работническата класа, но познавайки добре висшето общество, разбира чудесно, че най-важното за високопоставените лица е да се чувстват специални и да парадират с това. Затова създава идеята за луксозна бедност. Тя е представена като визия, която могат да си позволят само хората, които могат да си позволят да изглеждат бедни. Брилянтната психологическа стратегия на Шанел играе точно с тяхното възприятие и залага на пренебрежителността и показността им към останалия свят. Чрез новия дизайн на Шанел те не се притесняват да изглеждат бедни, защото са богати – един небрежен начин да покажат, че имат по-важни неща, с които да се занимават, от модата. По този начин за простото око между богатите и бедните жени няма визуална разлика, но това не е точно така. В зависимост от кройката, плата и марката богатите започват да се чувстват още по-специални, защото макар привидно да са част от масата, те между тях си могат да се разпознават, без да привличат излишно внимание. Тенденция, която продължава и до днес. И въпреки това малката черна рокля е олицетворение на стил, комфорт и универсална елегантност и в днешни дни няма жена, която да няма поне една такава в гардероба си.

Стилът е в семплостта

Историческото време, в което Шанел избира да популяризира роклята, също е перфектно. Моделът излиза на мода малко преди началото на Голямата депресия, когато приоритетите са семплостта и достъпността. Но идеята за нея се заражда по-рано. Преди появата на малката черна рокля главният конкурент на Шанел е дизайнерът Пол Поаре. Неговите дрехи са направени от платове с крещящи цветове и претрупан дизайн. Мнението на Шанел обаче е, че не всички цветове може и трябва да бъдат използвани във висшата мода. Факт, с който очевидно нейният съперник не е съгласен. За него тя казва, че роклите му са безвкусни и „колкото по-богата е роклята, толкова по-бедна става“. Истината, в която дизайнерката вярва, е, че няма по-сложно нещо от семплостта и „нищо не е по-трудно да се направи от малка черна рокля“. А около 1920 г. Шанел споделя спомен със своя приятел, писателя Пол Моран:

„Беше около това време, когато си спомням, че съзерцавах аудиториума от задната част на ложата… това червено, това зелено, това електрическосиньо ме караха да се чувствам болна. Тези цветове са невъзможни. Тези жени, ще ги облека всичките в черно…“.

И го прави. Някои от най-легендарните малки черни рокли са носени от Одри Хепбърн, принцеса Даяна, Брижит Бардо и, разбира се, самата Коко. Малката черна рокля дебютира във „Vouge“, когато Шанел е на 43 години и вече има солиден опит зад гърба си, но преди да изгради един от най-големите световни брандове за висша мода, има предистория, по-вълнуваща даже от тази, която ви разказваме дотук…

Прочетете цялата история в брой 52 на InGlobo.