Знанието никога не остарява

InGlobo - наследник на човешкия стремеж към получаване и разпространяване на знание

Този път искам да ви разкажа за един подарък, който получих за рождения си ден това лято. Защото отново ми припомни смисъла на всичко, което правим. И че сме наследници на една традиция в човешкия стремеж към получаване и разпространяване на знание, която, надявам се, никога няма да изчезне.

Беше топъл юлски ден, когато Диляна Красимирова от скромния ни, но задружен екип, ми подаде с видимо вълнение тайнствен плик от кафява хартия. А в него се беше сгушило истинско съкровище. Брой 4 от година VIII на списание „Свят и наука – общедостъпно картинно четиво за наука, изкуство и напредък“, издаден в София на 1 декември 1940 г. И в него веднага разпознах предшественик на InGlobo отпреди повече от осем десетилетия.

Защото очевидно темите, за които смятаме, че е важно и интересно да се пише днес, са вълнували и създателите на „Свят и наука“ тогава. 16-страничната печатна кола от броя, намерила място в кафявия плик, започва с дълъг материал за драматичната история, вълнуващото настояще и неясното бъдеще на Сингапур (към момента на публикацията Втората световна война е едва в началната си фаза). Отново повлиян от военните действия е и следващият материал, в който се говори за опасността германците да блокират устието на Темза и така да затворят достъпа до Лондон – „най-голямото вътрешно пристанище в света, в което влизат годишно около 30 000 кораба“. Следват познавателни научни текстове, от които разбираме „Защо нощната пеперудка лети към светлината“, че съществуват „Лъчи, които пронизват мъглата“ (става дума за инфрачервените лъчи, благодарение на които „може би не е далеч денят, когато пътуването по море ще бъде безопасно и в най-гъста мъгла“, защото позволяват да се правят снимки на околността през мъглата, проявявани „само след минута“), каква е „Службата на различните части на мозъка“ и какво ще стане „Ако минем през някоя тъмна мъгливост“ (разбирай, космическа мъглявина).

Не са забравени и историите като тази за „Последната борба в колизея“, скоро след която гладиаторските битки завинаги са преустановени благодарение на саможертвата на пустинника, „наричан ту Алмакиус, ту Телемахус“. В броя има и напрегнат разказ от първо лице за преследване на горили в германските колонии в Източна Африка, и очерк за незаслужено непознатия „баща на германските музиканти“ Хайнрих Шюц, „един голям творец на черковна музика“. На страниците е намерил място и краткият художествен разказ „Кобрата“ („Истинска случка от Х. Андресен“), а финала поставя секцията „Пъстър отдел“ – колекция от любопитни факти, сред които и този, че „кибритените клечки се произвеждат от топола и трепетлика, а кибритените кутии – от букова дървесина“. Това ме накара да си припомня с усмивка материала за историята на кибрита и клечката, който сам писах за InGlobo преди време.

Но „Свят и наука“ ме върна и към по-отдавнашни и по-ценни спомени. Докато разлиствах страниците на списанието, изведнъж осъзнах, че ме завладява същият трепет и любопитство, което изпитах, когато за първи път ми попадна нулевият брой на InGlobo. Или когато като дете потъвах в необятния свят на списанията „Паралели“ и „Дъга“.

А колкото повече четях сега, толкова повече ми стопляха душата паралелите между предвоенното издание и това, на което имам честта да съм главен редактор. В редакционното каре в края списанието е представено така: „Свят и наука“ е най-увлекателното картинно популярно списание, защото разкрива пред читателя чудесата на древния свят, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази и т.н.“. Това се потвърждава и от бързо търсене в интернет, от което става ясно, че в списанието е имало секции като „Из чудесата на природата“, „Из науката“, „Чужди страни и народи“, „Знаменити люде“, „Из чудесата на техниката“, „Из животинския и растителен мир“, „Из чудесата на миналото“ и „Художествен отдел“. Нима това не са все теми, за които и ние пишем? Е, липсва ни художествената част, може би наистина не е лоша идея да помислим в тази посока…

Радва и графичното оформление на „Свята и наука“. От главата на списанието ни гледа илюстрация, в която са показани и природни чудеса – димящ вулкан, отвесен скален монолит, и символите на модерността и технологичния напредък по онова време – самолет и дирижабъл, небостъргачи и висока кула, огромен параход. По-нататък пък ни очакват черно-бели фотографии, предлагащи любопитен поглед към света в началото на 40-те.

Интересна личност е и редакторът на списанието д-р Георги Ефремов. През 1910 г. той завършва медицина в Чикаго, след което се установява в родния си Кюстендил, където работи в местната болница, става неин управител и завежда хирургичното ѝ отделение, а през 1942 г. дори е назначен за кмет на града. В това си качество се стреми да превърне Кюстендил в международен балнеологичен курорт, събира картини на Владимир Димитров-Майстора и открива едноименната художествена галерия в града, в която е изложена колекцията, и има заслуга за спасяването на 3-те хиляди кюстендилски евреи. Освен че редактира и издава вестници и списания, д-р Ефремов превежда от английски и руски специализирана и художествена литература и сам пише книги на тема медицина и здравословен начин на живот, сред които е и хитовата „Домашен лекар“. Тя е рекламирана в „Свят и наука“, както и книгата „Как да печелим приятели и да влияем на хората“ от Дейл Карнеги, в превод отново на Георги Ефремов. Прави впечатление, че на читателите на списанието се предлагат още няколко книги, при това безплатно, ако се абонират за различни издания, защото, ако използваме днешната терминология, тук явно говорим за цяла медийна група, включваща освен „Свят и наука“ още вестник „Добро здраве“, илюстрованата библиотека „Разкажи за животните и растенията“ („с 25 книжки и 4 премии“) и вестник „Здраве“ – здравно четиво за деца и юноши.

Със сигурност ние в InGlobo, освен да припознаем първообраза си в тях, можем и да научим много уроци от изданията на д-р Ефремов. Е, те могат да ни наведат и на сериозни размисли. В редакционното каре присъства и следното изречение: „Списанието е одобрено и препоръчано от Министерството на народната просвета“. Чудя се дали при сегашния разпад на държавността някое министерство би препоръчало издание, което работи за повишаване на общата култура и насърчаване на любовта към знанието и четенето…

Вместо това ще се обърна към вас и ще си позволя да използвам призива от страниците на „Свят и наука“, защото нескромно смятам, че е съвсем на място и когато става дума за InGlobo:

„Получавайте, четете и разпространявайте „Свят и наука“. Всеки брой носи разнообразно илюстровано четиво, което никога не остарява“.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги