Йордания за начинаещи
За някои пътешествия човек мечтае цял живот. A други се появяват пред теб изневиделица, в момент, в който най-малко ги очакваш. Понякога под формата на кратко съобщение от приятел в делнична сутрин: „Имаме едно място за Йордания. Тръгваме в неделя. Идваш ли?“. Хм, Йордания. В главата ми се прескачат произволни картини и наименования: сцени от филма „Индиана Джонс и храмът на обречените“, който обожавах като дете, митичният град на набатейците Петра, червените пясъци на пустинята, Мъртво море, Моисей, рифове, риби, люлка на цивилизацията…
Бърза справка в „Уикипедия“ допълва липсващи парчета география: Хашемитско кралство Йордания, наричано за краткост Йордания, е държава в Близкия изток, която граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на юг и с Израел и Западния бряг на запад. С Израел има граници и по брега на залива Акаба и Мъртво море. Държава с по-малка площ от България (89 341 кв.км), но с почти двойно повече население.
Седмица по-късно съм се гмурнала дълбоко във вълшебните земи на Йордания, видяла съм най-добре запазения римски провинциален град в Близкия изток – Джераш, опитала съм невероятното сладко кюнефе в Аман, лежала съм в солените води на Мъртво море през февруари, стояла съм със зимната си пухенка в пустинята и още не мога да осъзная съвсем какво се случва. Предстои да опозная Петра – едно от новите чудеса на света!
Преходът ми по тези далечни близкоизточни земи в различни температурни амплитуди е предизвикателство, но серията клинове Abisko на Fjällräven ми донесоха пълен комфорт по време на пътуването. От топлите дни и хладните вечери в пустинята, през градовете Аман и Джераш, до Мъртво море, Abisko Trekking Tights са създадени да осигуряват пълна мобилност както при по-тежките преходи, така и при пешеходните приключения. При топло време се чувствах комфортно, без да се изпотявам и да усещам традиционното за клиновете запарване, защото Abisko Short Tights е къс клин, който дава повече свобода на тялото в топло време. При по-трудните преходи разчитах на издръжливостта на Abisko Trekking Tights HD, който има водоустойчиви зони на седалището и на коленете.
Петра – розовият тайнствен град в пустинята, събиращ милиони туристи всяка година, далеч не е само каньонът, през който минава Индиана Джонс, достигайки до „Хазната“ – фасадата на червения храм, изсечен в скалите. Древният град, столица на митичните набатейци, е разположен на 810 м надморска височина. Площта му е около 30-40 кв.км и представлява комплекс от скали с изсечени в тях фасади и гробници, пръснати сред огромно плато, с множество каньони между тях. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Уади Муса (Долината на Мойсей), на кръстопътя на главните търговски маршрути – към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Този ден ще минем през задния вход на комплекса, който далеч не е толкова популярен. Аз лично много се радвам, че ще се разминем с тълпите, продавачите на сувенири и екскурзоводите, защото големият поток от туристи тук е създал цяла индустрия. За добро и лошо, известността води до това. Генерира повече приходи и поминък, но унищожава автентичността.
Хващаме две таксита, чиито шофьори първоначално искат да ни отведат до място, наречено „малката Петра“, твърдейки, че входът, през който искаме да минем, е затворен, но нашият водач Васко е непреклонен и успява да ги убеди да ни закарат до него. Минаваме през селище, създадено преди двайсетина година, и разбираме, че жителите му преди това са живеели в скалите по традиционен начин, но са били изселени, когато Петра става световноизвестен обект.
На 6 декември 1985 г. Петра е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и така след столетия, в които е бил непознат за западния свят, пустинният град започва да привлича туристи. Въпреки непретенциозния външен вид на местните хора голяма част от тях са доста заможни благодарение на инвазивния туризъм. Един интересен факт е бизнесът с магарета, като цената на едно животно достига до 15 000 евро! Всяка година тук минават над милион туристи, които ползват магарета и камили, купуват си сувенири и така колелото се завърта.
Стигаме до входа, който, естествено, е отворен и пред него има само няколко човека. Гледката е полупустинна и липсата на хора я прави още по-привлекателна. Историята на Петра е свързана основно с племето на набатейците, което идва от Арабския полуостров. Те произлизат от номадски бедуински племена, обитавали Северна Арабия и Южен Левант и пристигнали в Йордания около VI век пр.н.е. Мистичното племе не е оставило писмена история, въпреки че е имало развита писменост, за която свидетелстват множеството знаци, открити в скалите. Набатейците се занимават основно с керванджийство и търговия, осъществявайки връзките с Арабския полуостров и средиземноморското крайбрежие. Създават основния си център Петра като място, предоставящо сигурност и вода на преминаващите кервани. Разхождайки се, ще забележим останки именно от най-голямото им инженерно постижение: да овладеят водата. На територията на Петра падат незначителни валежи от дъжд и сняг, но набатейците успяват да изградят сложна система от баражи (малки язовирчета) и канали, свързани с тях, така че да успеят да уловят и съхранят водата, която пада от небето. Така Петра се превръща в голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасят легенди за богатството и разкоша ѝ и за изсечените фасади на сгради и храмове в мекия пясъчник, от който са изградени скалите в комплекса. През 106 г. римският управител на Сирия завладява държавата на набатейците, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Западната римска империя започва да запада.
Вървим по прашния път през древния град и се наслаждаваме на гледките. Чувствам се в кожата си, защото отново съм с клин Abisko на Fjällräven, който дори не усещам по себе си. Лекотата и комфортът, които ми носи дрехата, са от още по-голямо значение по тези георграфски ширини. Червеникавите скали около нас са изумително красиви. Природата е взела различни оттенъци на червеното, сивото и оранжевото и ги е омесила по невероятен начин. В скалите се виждат ниши и арки, но трудно може да се разграничи кои са дело на човешка ръка и кои – на природата. Тук-там виждаме по някоя сергия до скалите, в която се продават „автентични“ фигурки и шалове, произведени в Индия и Китай. Спираме за кратка почивка пред „павилион за кафе“ – грубо скован навес с няколко масички. Посреща ни усмихнат мъж, чиито деца играят наоколо. Разговаряме с него, докато отпиваме от силния чай на малки глътки. След още час по пътека в скалите достигаме и до първата известна забележителност: „Манастира“. Каквото и да напиша за великолепната архитектура на фасадата, която внезапно се появява пред, нас ще е малко. Арабското име на постройката Ад Деир (което значи точно „Манастирът“) ѝ е дадено от местните бедуини заради кръстовете, изписани на задната стена. Фасадата на паметника (с ширина 47 м и височина 48 м), както и голямата зала зад нея, са били изсечени в планината около средата на I век. Ниското слънце оцветява фасадата в златисто, колоните ѝ хвърлят тъмни сенки, а входът те приканва да влезеш и да се потопиш в друг свят.
Въображението ми полита назад в миналото. Сепвам се от едно ревящо магаре, което е единственият друг „турист“ тук освен нас. Какъв късмет. Дългоухият звяр получава парче вафла и продължаваме. Слизаме по много каменни стъпала, изсечени в меката скала, за да достигнем до няколко древни храма, подминавайки множество сергии, на които вече не се предлага нищо. Официалното работно време е приключило. Продължаваме по главната улица и виждаме кралските гробници, които са издълбани в скалата. Слънцето се е скрило, но в сумрака пред нас в средата на празния площад се извисява най-известната забележителност, заради която Петра получава световно признание – „Съкровищницата“ или „Хазната“. Построена е като мавзолей и крипта в началото на I век, а името (Ал-Хазне на арабски) идва от легендата, че бандити и пирати са скрили плячката си високо в каменната урна на фасадата. Следите от куршуми по нея свидетелстват, че бедуините са се опитвали да я разбият, за да сложат ръка на несъществуващите съкровища. Али Баба, неговите разбойници и пещерата им оживяват пред очите ми. Приказката става реалност. Сигурно това си е представил и швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт, който през XIX век стига по много интересен начин до тук и преоткрива Петра за света след векове забвение. Буркхарт е колоритна личност – преподава арабски, изучава корана и приема арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия изток. Откритието прави случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попада на група араби, които му разказват за „антики“ в долината Уади Муса. Дегизиран като арабин, той ги последва. Отвеждат го до привидно плътна скална стена, в която обаче има тесен дълбок проход. Придвижват се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. И изведнъж се озовават пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м.
Мракът се спуска и изгряват звездите. Време е да излизаме през тесния лабиринт на каньона Сик, който е с дължина от около два километра. Минаваме покрай наредени хартиени фенери, които хвърлят причудливи сенки по скалите. След малко ще започне представлението „Петра през нощта” и сме любезно приканени или да заплатим допълнителна такса, или да напуснем възможно най-бързо каньона. Избираме второто и сме „придружени“ от няколко човека до самия му край. Въпреки това усещането да вървиш през нощта през него е невероятно. Над нас са се подредили тънкият сърп на луната, Венера и Юпитер.
На следващия ден минаваме през централния вход и освен че виждаме каньона през деня, разбираме какви късметлии сме били. Туристите прииждат на тълпи, площадът пред Хазната е изпълнен с хорска глъч, пазарене, изнервени камили и сувенири от източната част на света. Бързичко минаваме оттам, за да запазим добрите спомени от предишния ден, и се изкачваме по нова поредица от стъпала и пътечки, за да стигнем до „горното ниво“ на Петра, така че отново да избегнем големите тълпи. И този ден е хубав, пием кафе високо в скалите, минаваме през сложна плетеница от пътеки, стъпала и каньони в периферията на Петра, виждаме Хазната от високо и разбираме нагледно за инжeнерния гений на набaтейците. Разходката ни на моменти е леко екстремна, но това я прави още по-вълнуваща. В края на този ден съм дълбоко благодарна, че видях Петра по този нетрадиционен начин. Една от мечтите ми вече е в графата „изпълнени“.
Пълният разказ на Емилия за Йордания можете да прочетете в брой 71 на InGlobo от април 2023 г.
Преходът на Емилия по далечните близкоизточни земи в различни температурни амплитуди е предизвикателство, но серията Abisko на Fjällräven допринася за постигане на пълен комфорт по време на пътуването. От топлите дни и хладните вечери в пустинята, през градовете Аман и Джераш, до солените води на Мъртво море, серията клинове Abisko Trekking Tights са създадени да осигуряват пълна мобилност както при по-тежките преходи, така и при пешеходните приключения.
Abisko Trekking Tights Pro са създадени от и за жени, за да стимулират нежния пол за повече изживявания сред природата. Този сезон Fjällräven доразвива своята серия клинове с два нови модела Abisko Trekking Tights HD, които са изключително издръжливи и са изработени от двойно плетена разтеглива тъкан от рециклиран полиестер, с водоустойчиви зони на седалището и коленете. Клинът има висока талия и прилепва плътно към тялото, като същевременно осигурява пълна свобода на движението. В допълнение идва с два джоба от двете страни на крачолите.
Късият клин Abisko Short Tights идва в biker shorts дължина за още повече свобода в топлото време, независимо дали е носен самостоятелно или под друг слой дрехи, за да се избегне триене на краката. Той има същите влагоотвеждащи свойства, практични дълбоки джобове и високи колан като стандартните клинове. Идеален за дневни преходи през лятото, плътно прилягащ и влагоотвеждащ, клинът е направен от двойно разтеглив плат от рециклиран полиестер с матово, непрозиращо покритие.
Цялата пролетна колекция на Fjällräven е налични в магазина на бранда в София – The Mall, и в Sport Depot Mega Store.
