Викториански ужаси

Откъс от статията „Викториански ужаси“, която може да прочетете в брой 66 на InGlobo. Може да го поръчате на pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

В началото на XIX век Лондон е столица на най-могъщата за времето си нация и център на огромна империя. Град, задъхан от темповете на индустриалното си развитие, с претъпкани бедняшки квартали, облепени с огромни афиши, от които крещящи слогани възвестяват настъпващата нова ера на технологични иновации. Но и град, обзет от страхове заради опасности, дебнещи от всяка сянка. Едно нападение през лятото на 1862 г. само подсилва тревожността на лондончани.

Либералният депутат от Блекбърн Хю Пилкингтън се прибира вкъщи след късно заседание в Камарата на общините, когато е нападнат, душен и ограбен. Той оцелява, но пресата се „хваща“ за този инцидент и засилва отразяването на насилието по улиците, въпреки че няма реални индикации за увеличаване на престъпността в града. Обществото изпадна в паника, вярвайки, че престъпниците дебнат от всеки ъгъл в търсене на своята нова жертва.

Подобни събития са едно от нещата, които вдъхновяват появата на феномена на британската литература през Викторианската епоха – т.нар. penny dreadfuls, или „Ужаси за едно пени“. Това са поредици от истории, които захранват любопитството на обикновения лондончанин към мистериите, паранормалното и митичните чудовища.

Раждането на „Ужасите за едно пени“

През 30-те години на XIX век нарастващата грамотност и подобряването на технологиите в печатарството водят до бум на евтината художествена литература за работническата класа. Хората започват да харчат повече пари за развлечения, а четенето се превръща в начин за прекарване на свободното време, което само по себе си ражда нов вид индустрия. Така се създава огромен пазар за евтина популярна литература, която започва да се разпространява в невиждани мащаби. За сравнение книгите на автори като Чарлз Дикенс са с цена между един и пет шилинга (1 шилинг е равен на 12 пенита).

Penny dreadfuls разказват приключенски истории, които грабват силно вниманието на читателите. Първоначално героите им са пирати и разбойници, но по-късно произведенията се съсредоточават върху разкриването на мистериозни престъпления по улиците на мрачния Лондон. 

Седмичните издания обикновено са с обем между осем и шестнадесет страници. Илюстрацията в началото на всеки брой е неразделна част от историята, като често изобразява „ужаса“, който може да се прочете по-нататък. Един читател споделя: „Виждате рисунка на човек, обесен, горящ над огън, и хората полудяват, ако не могат да научат всичко за него“. Нищо чудно, че издателите развълнувано подстрекават илюстраторите: „Още кръв – много повече кръв!“.

Кървавите истории стават удивително успешни, създавайки огромна нова читателска аудитория предимно от млади момчета. Между 1830 и 1850 г. съществуват почти 100 издатели на „художествена литература за едно пени“ в допълнение към многото списания, които на драго сърце прегръщат новия жанр.

Ужасът, който накара младежта да чете

Между първата им поява през 30-те години на XIX век и техния упадък в края на века penny dreadfuls очароват, ужасяват и вълнуват милионната англоезична публика от Великобритания до Съединените щати и Австралия. Както може да се очаква, децата и тийнейджърите са аудиторията, която е най-запленена от „ужасните истории“. В средата на 60-те години на XIX век много издатели започват да издават серийни романи, специално насочени към младежта. Историите включват в сюжета си млади герои като ученика Джак Харкауей, който става толкова обичан от викторианските читатели, колкото е Хари Потър днес. Периодичното издание „Учебните дни на Джак Харкауей“ излиза за първи път през 1871 г. и представя ужасяващите приключения на младия герой, който бяга от училище, качва се на кораб и се впуска в живот, пълен с пътешествия. „Бедните момчета от Лондон“ е друга популярна поредица, която излиза в 41 серии и разказва как бедността и лошата компания са склонни да покваряват младите момчета по лондонските улици. Популярността на тези истории, колкото и зловещи да са, има положителна страна – те помагат за насърчаването на грамотността сред младежта във време, когато за много деца формалното образование не съществува.

Вдъхновението зад ужаса

И все пак, какво мотивира създаването на този вид литература, която намира своя път и до Америка и може би води до появата на едни от най-вдъхновяващите писатели, обичани и препрочитани и до днес? Краят на XVIII век е силно повлиян от романтизма, който оценява вярванията и емоциите като по-важни от логиката или фактите. На първо място са индивидът и неговите емоции, а сред тях важна роля играе преклонението пред природата. Но с технологичната революция и някои социални реформи започва голяма промяна в осъзнаването на обществото. Ражда се тъмният романтизъм, който акцентира върху човешките грешки и греховете. Този поджанр поставя  фокуса върху тъмната страна, която всеки човек има, за разлика от романтизма, който изкарва на преден план само човешката доброта. Според тъмните романтици дори добрите мъже и жени са изкушени да тръгнат по пътя на греха и самоунищожението. 

Историите в изданията penny dreadfuls споделят много от характеристиките на реализма, тъмния романтизъм и готическата литература. Изваждат наяве човешките грешки, самоунищожението, наказанието, както и психологическите ефекти на вината и греха. Стават толкова популярни именно защото разкриват тъмната страна на човешкото същество и хиперболизират чистия ужас и личните терзания, като ги обличат в графична болезненост и свръхестественост. 

Наследството на „ужасите за едно пени“

В края на XIX век започва упадъкът на периодичните издания penny dreadfuls и възходът на други форми на литература. Водещи в този процес са популярните периодични издания, публикувани от Алфред Хармсуърт. На цена от половин пени, разказите на Хармсуърт са по-евтини и, поне първоначално, са по-уважавани от конкуренцията. Издателят е мотивиран от желанието да се противопостави на лошата репутация на penny dreadfuls. Първоначално историите са високопарни морални приказки, базирани на истински преживявания, но не след дълго изданията започват да разказват същите ужасяващи истории, с които се конкурират. С течение на времето Penny Dreadfuls се трансформират в първите британски комикси. Днес ужасяващите издания, които са на повече от век и половина, са изключително редки и е почти невъзможно да бъдат открити.

Цялата статия може да прочетете в брой 66 на InGlobo.