InGlobo през май идва с нова свежа форма и много изненади
Новият брой на InGlobo е вече тук и веднага ще забележите една промяна в него. Списанието за един по-интелигентен свят вече има нов формат. Много ще се радваме, ако ви допадне.
Както винаги, ще бъдем откровени с вас – причините да променим размера на списанието са няколко. Получихме обратна връзка от читатели, че едно намаляване на размера ще направи броевете по-удобни за четене и носене. Личният ни опит и с други, включително чуждестранни, списания също ни навежда на такива мисли. Разбира се, новият формат не е чувствително по-малък от досегашния, но пък позволява броят по-лесно да се побере в чанта, да речем. Или по-удобно да го държите в една ръка, докато с другата поднасяте коктейл към пресъхналите си устни на плажа. Това в кръга на шегата.
Но съвсем реални са едни други, не толкова жизнерадостни мотиви. Вероятно се досетихте – става дума за галопиращата цена на хартията, а и не само на нея. Може би вече ви е омръзнало да зачекваме тази тема, но това си е факт, при това почти на ежемесечна база. И трябва да предприемем мерки и да вземаме дори трудни решения, ако искаме InGlobo да продължи да съществува и в печатен вид. Със сигурност ви обещаваме, че няма да направим компромис с познатото ви качество на съдържанието и дизайна, което сте свикнали да откривате на страниците на списанието. Доказателство за това е и майският му брой.
Брой 62 на InGlobo ни разказва за …
…. парещите думи на Джоун Дидиън – журналистката, писателка и сценаристка, която живееше, дишаше и разказваше Америка. А в най-ярките си текстове даваше „свидетелски показания“ от първо лице за бурните години на хипи движението и контракултурата от 60-те и нейните разкази много се различават от захаросаните и романтични представи за онези времена.
Стилът на Дидиън беше близо до съвършенството, но от друг материал в броя убедително става ясно, че перфекционизмът всъщност може много да ни навреди.
Важното е не да сме перфектни, а да правим това, което можем, и то със сърце и вътрешна убеденост. Като други наши герои – учителите, избрали тази мисия и следващи я в най-трудни условия.
А трудностите раждат решения. Пример за това са жителите на малкия остров Ла Гомера, които превръщат родния си испански език в силбо гомеро – подсвиркващия език, с чиято помощ си общуват на голямо разстояние през дълбоките дефилета на канарския остров.
Може би най-хубавият език е този на любовта, но според много учени тя всъщност е вид психическо разстройство, СЗО дори я включва в своя световен регистър на болестите. Защо – ще разберете на страниците на InGlobo през май.
Пак там ще научите защо е важно и за нас тук биоразнообразието в най-отдалечените кътчета на света и как можем да помогнем за опазването му; как древното чаено растение дава началото на втората най-предпочитана напитка в света (първата е водата, ако се чудите); и какъв път изминава социалната работа през вековете.
Разказваме и за странните древни пари с форма на животни, брадви и ножове, както и за необичайното хоби на един българин – да колекционира метеорити.
Българската тема продължава и с историята на Мито Орозов – основоположника на модерното коларство в България, който отказва предложение за партньорство от самия Хенри Форд.
А за финал отскачаме до Атина и се наслаждаваме на скритите ѝ кътчета в сянката на Акропола.
И още от InGlobo
Новини има и във връзка с другите ни проекти, при това все добри. Kалендарът ни с предстоящи събития е богат. През юни ще има цели две от поредицата „Ловци на истории“, в които главни герои ще са хубавата храна и крехката околна среда. Надяваме се до края на лятото да организираме и поредното издание на традиционния ни Speed Quiz.
Подкастът ни InСтории също се развива много динамично. Стартирахме четвъртия му сезон с една минипоредица, която организираме заедно с нашите приятели от „Дроб и чили“. И тук ще говорим за храна, но в контекста на пътешествията. Ще каним интересни гости, които пътуват надалеч, за да я търсят, откриват и пренасят на местна почва. Замислили сме и още три подобни кратки поредици на различни теми, а една от тях предстои да запрати водещите на InСтории сред дивата природа и забравените места на България. Скоро ще обявим повече подробности за този проект и вече нямаме търпение, защото ни е много на сърце.
Така е, светът се променя с гигантски крачки, стараем се и ние да не изоставаме, без, разбира се, да губим душата на InGlobo. Това, последното, никога няма да го допуснем. А идеите ни продължават да напират. Което винаги е вълнуващо, нали?
