Слово за стара София



Изложбата „В сърцето на София. Европейски присъствия в съвременния архитектурен облик на българската столица“ представя галерия от образи и истории за най-знаковите сгради в града и техните създатели



от Пламен Петров



Иван Водев, площад „Димитър Благоев“ (площад „Македония“), 1966 г.

Европа се срещна с изумителна изложба, презентираща по необикновен начин архитектурното богатство на българската столица. 140 години от обявяването на София за административен център на страната са повод не само да очертаем новите посоки, в които искаме да се развива градът, а и да си припомним неговото минало. Изложбата на Софийската градска художествена галерия, създадена от изкуствоведите Наташа Ноева, Николета Гологанова и Рамона Димова, е опит не само за припомняне, но и за същностно опознаване на красотата на българската столица, която често, унесени в грижи и задачи, не забелязваме.

Авторите на кураторския проект „В сърцето на София. Европейски присъствия в съвременния архитектурен облик на българската столица“ предлагат богат визуален и документален разказ, плод на месеци работа в архивните депа в страната. Изложбата представя архитектурното наследство, отразено в творбите на български художници от 30-те години на миналия век до днес. Това са творби, свидетелстващи за яркото присъствие на европейски архитекти в страната или на български такива, по-голямата част от които са получили своето професионално образование в Чехия, Австрия, Италия, Германия, Русия, Швейцария, Турция, Белгия. Включените в експозицията творби са на изтъкнати майстори на четката като Никола Танев, Найден Петков, Цанко Лавренов, Деню Чоканов, Владимир Кавалджиев, Тодор Хаджиниколов.

Сред увековечените в платната им архитектурни паметници са Народното събрание, Паметникът на Царя Освободител, Народният театър „Иван Вазов“, Орлов мост, Софийският университет, Баня Баши джамия, Софийската синагога, средновековните емблеми на града – църквата „Св. София“ и ротондата „Св. Георги“. Привлечени са и живописни примери, които ни разкриват архитектурни обекти, безвъзвратно заличени от силуета на града – като кафе-сладкарница „Цар Освободител“, старата сграда на Столичната община, или такива, чийто образ е напълно преобразен – като сградата на Градското казино, хотел „България“ и др.

Именно тази група от паметници повдига и голямата тема за опазването на недвижимото културно наследство в страната и търсенето на консенсус в политиките за неговото съхраняване. Включени са и произведения, които показват фрагменти от близкото минало на страната, което през последните години е повод за активен обществен дебат и коментари, в това число и артистични, като Паметника на Съветската армия, Партийния дом, унищожения вече Мавзолей на Георги Димитров. 

В създаването на това архитектурно богатство, разкриващо многовековната история на българската столица, участие са взели редица изтъкнати архитекти като чеха Вацлав Прошек, австрийците Фридрих Грюнангер, Лудвиг Рихтер, Петер Паул Бранг и Виктор Румпелмайер, французина Жан Бреасон, германеца Херман Хелмер, италианеца Арнолдо Дзоки, швейцареца Даниел Неф, руснака Александър Померанцев. От българската архитектурна школа, в основата на която стоят възпитаници на западноевропейски архитектурни центрове, са представени обекти на архитектите Наум Торбов, Иван Васильов, Пенчо Койчев, Никола Лазаров, Сава Овчаров.

Изложбата дава възможност да се оцени както съвременното състояние на архитектурното многообразие на града, така и неговото историческо развитие, а съпътстващите експозицията данни за личностния и творчески път на художниците и архитектите и информацията за самите архитектурни обекти, по-голямата част от тях включени в листата на недвижимите паметници на културата с национално значение, позволяват изграждането на богат и интригуващ разказ за присъствието на Европа в един от най-древните и живи градове на Стария континент.

Днес всички ние мечтаем за един по-красив град. Но за да се промени нещо, още древните общества са разбрали, че е необходимо tempus cognoscendi, tempus destruendi, tempus renovandi. Време за опознаване, време за разрушаване, време за обновяване. Днес сякаш светът се опитва да осъществи първо втората крачка, без да е направил първата. Проектът „В сърцето на София“ е опит това да бъде променено.

InGlobo ви предлага един фрагмент от изложбата, която се организира от Софийската градска художествена галерия. Експозицията беше представена в няколко европейски столици.

Цанко Лавренов
Храм „Александър Невски“, 1944 г.
Маслени бои върху платно. 95 х 87 см

Цанко Иванов Лавренов

1896–1978

Цанко Лавренов е роден на 24 януари 1896 г. в Пловдив в семейство на дребен търговец. Завършва средното си образование във Френския колеж в родния си град. Мечтата му да стане художник не му дава покой и през 1921 г. той заминава заедно с брат си за Виена, където посещава частно художествено училище по живопис при проф. Бертолд Льофлер, но за кратко, тъй като австрийските власти забраняват приема на чужденци в училището.

Пътува из Гърция – Солун, Света гора, Атина, което обогатява познанието му за изкуството. В своите пейзажи и исторически композиции авторът изобразява пъстроцветните възрожденски фасади на къщите, извивките на улиците, могъществото на природата, приказни хора и животни.

Характерен белег на неговата живопис са колоритът, съчетаването на багрите и ритъмът на формите. Освен като художник Лавренов се изявява и като критик, автор на много изследователски статии и студии. До 1940 г. живее и работи в Пловдив, след което се установява в София.

Участва в организираните изложби на Дружеството на южнобългарските художници и в общи художествени изложби. Урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Берлин, Москва, участва в общи изложби в Италия, Франция, Гърция, Китай, Виетнам, Румъния.

Обект: Храм-паметник „Св. Александър Невски“
Адрес: пл. „Свети Александър Невски
Архитекти: Иван Богомолов, Александър Померанцев, Александър Яковлев, Александър Смирнов, Йордан Миланов, Петко Момчилов
Година на построяване: 1924

Идеята за храм, посветен на канонизирания руски княз Александър Невски, датира още от Първото учредително събрание на младото Княжество България от 1879 г., а основният му камък е положен на 19 февруари 1882 г. Поради динамичния политически период, белязан и от няколко войни, обаче изминават 42 години до официалното освещаване на храма на 12 септември 1924 г. За това време организацията по изграждането му преминава през различни етапи, като същинското строителство започва след 31 март 1904 г., когато е подписан договор с руския архитект Александър Померанцев, който е поканен да доразвие проекта на сънародника си арх. Иван Богомолов.

Изградена е петкорабна кръстокуполна базилика, чийто централен купол е с диаметър 18 м, а камбанарията за 12-те камбани е висока 50 м. В украсата на храма участват редица изявени по това време български и руски художници, сред които Иван Мърквичка, Антон Митов, Никола Маринов, Харалампи Тачев, Виктор Васнецов, Николай Бруни, Александър Кисельов. Към храма е изградена и крипта, разположена под цялата сграда, в която от 1965 г. се помещава Музеят за християнско изкуство към Националната художествена галерия.


Иван Семьонович Богомолов

1841–1886

Иван Богомолов е роден в Москва и завършва Строгановското художествено училище по техническо рисуване в родния си град. През 1872 г. се дипломира в архитектурния отдел на Императорската художествена академия в Санкт Петербург. Работи в областта на вътрешното пространствено оформление и промишления дизайн. Смята се за един от създателите на т.нар. руски стил. През 1879 г. е избран за академик на архитектурата. По негови проекти са реализирани църквата „Знаменка“ (1870) – не е запазена, Доходното здание в Санкт Петербург (1875–1876), Търговската сграда на А. И. Карзинкин в Москва (1883). В България той създава първия проект за храм-паметник „Св. Александър Невски“ (1885), но през 1886 г. умира. И макар проектът му впоследствие да претърпява пълна ревизия, именно с неговото име се свързва началото на градежа на най-мащабната светиня в сърцето на столицата.


Александър Никанорович Померанцев

1848–1920

Александър Померанцев е роден на 30 декември 1848 г. в Москва. През 1877 г. завършва Художествената академия в Санкт Петербург, където получава званието академичен архитект и става професор, а в годините между 1899 и 1900 г. е и неин ректор. Специализира във Франция и Италия през периода 1879–1887 г. В стила му се преплитат новата функционална и съвременна по конструкция и материали архитектура и старата византийска традиция.

На 27 юни 1896 г. Померанцев приема писмото покана от Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията да доразвие проекта на арх. Богомолов за храм-паметник „Св. Александър Невски“. Два месеца по-късно пристига в София и след дълги строителни проучвания изцяло променя първоначалния проект, а един от аргументите, които използва в своя защита, е, че предвиденият храм е малък – само за 5000 души, което не отговаря на заданието. 

Той възлага ръководството на строежа на строителното бюро с архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев. В контролната комисия, която има надзорен характер, са привлечени арх. Йордан Миланов и арх. Петко Момчилов. Освен като главен архитект Померанцев отговаря и за цялостната декорация на храма и възлага на Антон Митов, директор на НХА (тогава Държавно рисувално училище), да състави екип от български художници, които да изпишат зданието.


Александър Николаевич Смирнов

1869–1925

Руснакът Александър Смирнов е от благороднически произход. Името му се свързва с няколко професионални области – архитектура, педагогика и графика. През 1885 г. завършва Санктпетербургската държавна политехника, а на следващата година – Императорската художествена академия, специалност „Архитектура“, получавайки званието художник-архитект за проекта си „Развлекателната жп гара“. Година след началото на работата си по храм-паметника Смирнов печели конкурса за сградата на Художествената академия в София и реализира проекта. Участва и като помощник на Александър Померанцев в строителството на храм-паметника при с. Шипка. В по-късен етап от живота си издава вестник „Рисуване за учители“, списание „Изкуство и живот“, „Художествено-педагогическо списание“. След завръщането си от Финландия през януари 1918 г. заминава за Прага, където до края на живота си преподава графика в Руския педагогически институт „Ян Амос Коменски“.


Александър Александрович Яковлев

1879–1951

Александър Яковлев е от руски произход, роден в Петербург. Завършва Петербургската художествена академия и получава званието художник-архитект. В периода 1904–1912 г. работи в строителното бюро по изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски“ като специалист по художествената част. Междувременно пътува до Италия, Германия, Швейцария, Унгария, Австрия и Турция, откъдето донася много скици с архитектурни паметници от тези региони. След 1912 г. се завръща в родния си град, където продължава архитектурната си кариера, изграждайки редица обществени сгради, храмове, частни домове.


Йордан Миланов Попов

1867–1932

Йордан Миланов е роден в Елена на 26 декември 1867 г. Баща му е виден учител в града, а дядо му сам е построил преди 150 години къщата си, която сега е обявена за паметник на културата. След завършването Политехниката във Виена през 1892 г. като архитект Йордан Миланов е поканен да остане там и е назначен за асистент. Известно време работи и в частното архитектурно бюро на проф. Карл Кьонинг.

По-късно същата година обаче се завръща в България, защото като държавен стипендиант е призован обратно в родината си. Оглавява отдела по благоустройство към Дирекцията на обществените сгради, където наред с архитектурните си проекти работи и в областта на планирането на селищата в страната. Повече от 30 години Миланов проектира десетки болници, гимназии и фамилни жилища. Автор е и на Закона за населените места в България. Като държавен архитект един от големите му архитектурни проекти е Централната поща. Проектирал е и редица монументални обществени и частни сгради като дома на П. Ю. Тодоров.

Известно е творческото му сътрудничество до 1914 г. с арх. Петко Момчилов при обектите Софийски минерални бани, Синодална палата, гимназиите в Русе и Варна, „Майчин дом“ в София, първата фабрика за цимент „Златна Панега“, при изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски“, в преустройството на Черната джамия в църквата „Св. Седмочисленици“ в София. Мащабен проект, с който се заема до края на живота си, е Ректоратът на Софийския университет, за който е поканен през 1924 г. да преработи и приспособи първоначалния проект на арх. Жан Бреасон. Тази негова дейност продължава до деня на смъртта му, която го сполетява пред самата сграда.


Петко Иванов Момчилов

1864–1923

Петко Момчилов е роден на 2 декември 1864 г. в Горна Оряховица. Баща му Иван Момчилов е скромен възрожденски деец – завършил образованието си в Русия, той става известен с реформите, които прави на класното училище в Елена, наречено „Даскалоливница“, по руски образец през 1843 г. Петко Момчилов завършва архитектура в Прага, откъдето се завръща в България през 1892 г. Проектира и строи обществени и жилищни сгради, училища, болници и бани.

Двамата с арх. Йордан Миланов са определени от критиката за основоположници на „национално-романтичния сецесион“, което до голяма степен се дължи и на досега им с руски архитекти и стила модерн. Петко Момчилов е един от основателите на Българското инженерно-архитектурно дружество – БИАД (1893). Между сградите, които строи в последните си години, са Александровска болница и болницата на Червения кръст в София. По негов проект са и т.нар. циментови жилища в Перник, с което поставя началото на комплексното жилищно строителство в България.

Обект: Раннохристиянският храм „Св. София“ (базилика)
Адрес: ул. „Париж“ 2
Година на построяване: ІV век

През дългата си история това вековно здание е изпълнявало функциите на гробница, църква, джамия, петролен склад и пожарникарска наблюдателна кула. Първата постройка датира от началото на IV в. Разположена е в източния некропол на античния град Сердика, а от нея е запазена подовата мозайка и са разкрити гробници. Те и останки от по-късните преустройства се намират под основите на съществуващата и днес сграда на църквата „Св. София“.

Храмът с настоящия план датира от V–VI в. и представлява кръстовидна трикорабна базилика с купол, едноделен притвор и тристенна апсида. По време на османското владичество църквата е превърната в джамия, а към нея е издигнато минаре, което е разрушено при земетресение през 1818 г. От Освобождението до наши дни базиликата е обект на многократни реставраторски и консерваторски проекти. Обявена е за археологически и архитектурен паметник на културата през 1955 г. Силуетът на „Св. София“ е и един от символите, съставящи герба на столицата ни, създаден през 1900 г.

Обект: Придворната/Държавната печатница (Национална галерия „Квадрат 500“)
Адрес: пл. „Ал. Невски“, ул. „19 февруари“ 1
Архитекти: Фридрих Шванберг, Никола Николов, Янко Апостолов
Година на построяване: 1887 

Държавната печатница е създадена през 1881 г. Заедно с бъдещата Национална библиотека съжителства в сградата на Бююк джамия до 1887 г., когато е построено самостоятелно производствено здание. Проектът в неокласически стил е дело на виенския архитект Фридрих Шванберг. Сградата включва висок централен корпус с квадратен план и две симетрични крила. През 1944 г. е значително увредена при бомбардировките над София, след което е възстановена.

През 80-те години на ХХ в. бившата вече Държавна печатница е преустроена от арх. Никола Николов за новосъздадената Национална галерия за чуждестранно изкуство. След направените промени на мястото на прозорците на втория етаж са изградени ниши за скулптури на фасадата, а осветлението е осигурено от оберлихт и цирлихт. През 2010 г. арх. Янко Апостолов съвместно с музейната консултантска фирма Museoplan печели публичен конкурс за реконструкция и създаване на музеен комплекс чрез обединяване със съседната бивша сграда на Техническия университет. На 25 май 2015 г. е открит „Квадрат 500“ – най-новата и най-голяма изложбена площ на Националната галерия.


Фридрих Шванберг

?–1906

Фридрих Шванберг е виенски архитект, чийто творчески път преминава през България. От наличните данни за него става ясно, че е работил в Русе през 1889 г. Освен сградата на Държавната печатница негово дело е и хотел „Панах“ в София – на ъгъла на бул. „Дондуков“ и ул. „Сердика“, който съществува до началото на 20-те години на ХХ век. През 1905 г. ръководи строежа на Държавното рисувално училище в София и година по-късно загива по време на строителните работи.


Никола Иванов Николов

1924–1996

Никола Николов е роден на 26 януари 1924 г. в Нова Загора. През 1949 г. завършва архитектура в Държавна политехника в София. Като млад архитект работи в „Главпроект“, София, при арх. Георги Овчаров. Тук той прави първите си стъпки като проектант и помага в проектирането на Моста на дружбата (Дунав мост). Дейността на Николов, свързана с първия план на Велико Търново (1959–1960), обхваща самостоятелните звена на историческите и археологическите резервати.

През 1976 г. арх. Николов съвместно с близки сътрудници от стария колектив за устройството на центъра на София започва проучванията по изграждане на зона „А“ – центъра на столицата, платото около храм-паметника „Св. Александър Невски“,  Паметника на Незнайния воин, Националния съвет на Отечествения фронт на площад „Княз Александър I“ (тогава площад „9 септември“), Националната художествена галерия. В период от осем години в София той осъществява и устройството на района около Руската църква, градинката с Паметника на Климент Охридски и тази около Мавзолея на княз Батенберг, реконструкцията на ул. „Шипка“ и ул. „Оборище“. Николов проектира и резиденция „Арбанаси“, както и курортните агломерации Слънчев бряг и Несебър.


Янко Апостолов

р. 1974

Роденият в Казанлък арх. Янко Апостолов е директор на „Янко Апостолов Архитекти“ (YAArchitects), проектантско студио за архитектура и дизайн с офиси в София, Ню Йорк и Шанхай. Като архитект и урбанист има над петнадесет години опит в проектирането на широк спектър от сгради и градоустройствени проекти в Европа, Азия и САЩ. Преди основаването на самостоятелен архитектурен офис Янко Апостолов е старши проектант в международната архитектурна фирма Kohn Pedersen Fox, първо в лондонския, а след това в нюйоркския им офис. Завършва Училището по архитектура на Архитектурната асоциация в Лондон като носител на пълна стипендия и е член на Кралския институт на британските архитекти. Той е главен проектант на реконструкцията на Националната галерия „Квадрат 500“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.