Принцесата на паралелепипедите

Графиня Лъвлейс и нейните „предсказания“ за цифровия свят

Съвременната историческа наука все още е в дълг към нежния пол и неговите достижения през вековете. Може би това кара десетки изследователи да се ровят в прашните документи и снимките от архивите, да прелистват страниците на старите вестници и с преразказите си за онова, което е било преди десетилетия, да се опитват да възкресяват знанието за множество дами, белязали света завинаги.

Знание, което колкото е по-отдалечено от нас самите, толкова повече буди любопитство, стимулира ума ни. Тъкмо такъв е случаят с графиня Лъвлейс, която след период на дълга забрава отново се появява на сцената. Приказката за нейния живот, за увлеченията й се дописва, а любовните й авантюри се украсяват така, че все по-трудно можем да открием разликата между лъжата и истината.

И целият този интерес е предизвикан не толкова от изключителния й ум, а само заради факта, че е обречена цял живот, а дори и след смъртта си да бъде назовавана „единствената законна дъщеря на лорд Байрон”. Да, тя е просто Ада Байрон, момичето от Лондон, което обаче ще предначертае бъдещето на съвременния ни компютъризиран свят.

Коя е Ада Байрон?

Джордж Байрон, скандалният майстор на перото, синонимът на английския романтизъм в литературата, има неизвестен брой деца. Единственото от тях, което признава обаче, е родената на 10 декември 1815 г. Ада, на която дава и фамилното си име. Тя е зачената от брака му с Ан Изабела Милбанк, който е започнал с бляскава сватба на 2 януари 1815 г. и завършва със скандален развод на следващата година.

Постоянните сексуални забежки на Байрон идват в повече на Изабела и те се разделят година след сватбата. Джордж напуска завинаги Англия през април 1816 г. и оставя невръстната Ада изцяло на грижите на майка й. На 19 април 1824 г., едва на 36, той умира, за да се превърне в един от националните герои на Гърция заради участието си в Гръцката война за независимост. Така Ада никога няма да има шанса да се срещне като осъзнато човешко същество със собствения си баща, авантюрист и ненаситен хедонист, изпод чието перо се е родила поемата „Дон Жуан”. Но дъщеря му е истинска негова наследница. Тя израства като пакостливо и остроумно хлапе, обожаващо да танцува и да играе с момчетата, пишещо талантливи стихове още на шест, но безкрайно ненавиждащо учебните занимания.

Понеже познава добре собствения си съпруг и се страхува Ада да не тръгне по неговия път, мама Изабела прави всичко възможно, за да отклони момиченцето си от света на безкрайните удоволствия и да го насочи към нещо по-възвишено. А трепетите на плътта се опитва да удави в океана на математиката. Кръвта обаче вода не става. Още на 14 години Ада губи девствеността си в любовна заигравка с частния си учител по стереометрия. Тези нейни епизодични авантюри, както и честите й боледувания, не я отклоняват от посоката, зададена от мама.

За любовта към цифрите и геометрията

С времето госпожица Байрон се превръща не само в красавица, но и в изключителна математичка. Всъщност това е едно от малкото неща, които е наследила от майка си. Изабела е една от първите жени в Англия, получила математическо образование, което всъщност впечатлява похотливия Джордж Байрон. Той й лепва прякора Принцесата на паралелепипедите, а на раздяла й пише: „Ние сме две успоредни прави, които продължават една до друга в безкрайността, но никога няма да се пресекат”. Съпругата на Байрон и нейната обсесия към цифрите и геометрията не само бележат пътя на дъщеря й, но намират място и в най-известното произведение на писателя „Дон Жуан”, в което четем: „Любимата й наука беше математиката… Тя беше ходещо уравнение”.

След чаршафената афера с младия учител Ада е поверена на математичката Мери Съмървил, която вече е направила своите първи научни публикации, а книгата й „За връзката на физиката с математиката” е започнала да се оформя като научен бестселър. Мери се превръща не само във възпитателка на Ада, но и в истинска вдъхновителка, която й разкрива вселената на астрономията, оптиката, електротехниката, химията, физиката, биологията, геологията и тяхното значение за все по-индустриализиращия се през ХIХ в. свят. И по-важното – двете се сближават дотолкова, че прекарват почти цялото си време заедно.

Посещават лекции, а и множество балове, на един от които през 1834 г. Ада се запознава с Уилям Кинг, граф на Лъвлейс. Интелигентен млад мъж, леко мълчалив, но пък влюбчив, което на следващата година го изправя рамо до рамо с Ада пред свещеника. Двамата с госпожица Байрон се вричат във вярност един към друг, докато смъртта ги раздели. Е, не съвсем. Това е брак, изчислен със завидна математическа виртуозност и осигурил на Ада финансова стабилност, обичлив и дълготърпелив партньор и може би най-важното – високо обществено положение, гарантирано от благородническия сан, който момичето получава.

Непримиримият дух на графиня Лъвлейс

Ада не е просто госпожа Кинг, а графиня Лъвлейс. Това обаче не укротява непримиримия ѝ дух и жаждата за познание. Младата дама е категорична:

“Ако моят баща ми е предал дори частица от гениалното си непокорство към установения ред, аз ще го използвам, за да разкрия велики истини и принципи. Мисля, че е завещал тази задача в мен. Чувствам това силно и за мен ще бъде удоволствие да го изпълня.”

Семейните й ангажименти се увеличават, скоро тя става и майка, но продължава да развива уменията си в областта на математиката и техниката. Ада желае да доразвие таланта си, затова опитва да приласкае за свой учител Чарлз Бабидж, застаряващ вдовец, който отскоро е започнал да изгражда своята „диференциална машина” – устройство за извършване на сложни математически изчисления, или, както днес често го наричат, прадядото на компютъра. Графинята действа смело, като го залива с десетки писма:

 „Имам особен начин на учене и мисля, че се нуждая от особен човек, за да ме обучава успешно… Не ме мислете за самомнителна, убедена съм, че съм способна да стигна, докъдето поискам, в такива начинания, а когато има толкова изявен вкус, бих казала, дори страст, като при мен, винаги се питам дали няма някаква порция природен гений”

Бабидж първоначално отклонява атаките й, а това тласка Ада да се ориентира към уроците на Огъстъс де Морган, един от пионерите в областта на математическата логика. Под неговото наставничество тя доразвива таланта си на логикa, с чиято помощ по-късно се превръща, ако не в блестящ математик, то в откривател на алгоритми, на базата на които съществува днешният цифровизиран свят. Въпреки бързия напредък на Ада в партньорство с Морган тя не престава да се вълнува от аналитичната машина, по която работи Чарлз Бабидж . Продължава да му пише агресивни писма. През 1841 г. той получава следното прелъстяващо послание от вече 26-годишната дама:

„Много искам да поговорим. Ще ви загатна нещо. Имам чувството, че по някое време в бъдеще, може да направите така, че главата ми да стане напълно подчинена на някои от целите и плановете ви. Ако това се случи, ако бих могла да бъда достойна и способна да ме използвате, главата ми ще бъде на ваше разположение.

Първият „компютърен“ програмист в света е жена

И ето, че най-сетне Бабидж поддава на настоятелността й. А онова, с което решава, че би могъл да удовлетвори капризите й, за да секне безкрайният поток от писма с автор графинята, е един превод от френски на английски език на негова съвместна статия с капитан Луиджи Менабреа, посветена на изчислителната машина на Бабидж. Ада обаче не може да се задоволи просто с един превод. Тя го снабдява с няколко изключително важни бележки под линия, чийто обем е 12 страници, макар че самата основна статия е едва пет страници. Тези бележки на преводачката ще й отредят място в световната история на науката. Това са коментари, в които Ада Лъвлейс разгръща четири взаимно свързани концепции, довели повече от век по-късно до раждането на компютъра.

В бележка, графинята отбелязва, че може да бъде създадена машина, която да се програмира и препрограмира, така че да решава неограничен и променлив набор от задачи.

“Аналитичната машина на Бабидж тъче алгебрични десени точно както жакардовия стан тъче цветя и листа”, изтъква образно и поетично Ада. Във втората си бележка тя прозорливо изтъква, че тази нова машина, която в онзи момент все още е утопия, всъщност би могла да се използва не само в областта на математическите изчисления, но и за обработка на всякакъв масив от данни, които могат да бъдат изразени с думи, логика, музика. В опит да изясни идеята си тя пише:

“Аналитичната машина би могла да извършва операции и с музикални ноти. Да предположим например, че фундаменталните отношения на основните тонове в науката и музикалното композиране са податливи на такова изразяване и адаптиране. Тогава машината би могла да композира комплексни научни музикални произведения с най-високо ниво на сложност.”

Третият основен принос на Ада е в прозорливостта й да предвиди стъпка по стъпка осъществяването на това, което днес наричаме компютърни алгоритми, като за пример разработва програма (с перфокарти) за изчисляване на числата на Бернули, представляващи сложна и безкрайна редица от рационални числа. Този разгърнат пример, който графиня Лъвлейс привежда, днес е причина тя да бъде вписана в историята на компютъра като първият компютърен програмист в света.

Именно на Ада принадлежи и повдигането на въпроса за изкуствения интелект и могат ли машините да мислят. Тя е сигурна, че “аналитичната машина няма претенции да създава нещо, способна е да извърши всичко, което знаем как да й наредим да направи. “Може да анализира, но не е в състояние да предвижда никакви аналитични отношения или истини.”

Това твърдение на Байроновата наследница век по-късно ще бъде назовано от Алън Тюринг „възражението на лейди Лъвлейс”.

Всички тези бележки, написани по повод на създадената от Бабидж изчислителна машина, са публикувани като отделна статия на Ада Лъвлейс през септември 1843 г. Това е първата и останала единствена нейна публикация, която обаче има мисията да промени целия свят, но не и собствената й съдба. На Ада й остават само девет години живот, за да прекрачи отвъд, като собствения си баща, на 36 години. Тумор на матката ще я отнеме от света на живите. Един свят, в който след бляскавата й премиера в науката я поглъщат вертепите на „сладкия живот”, от които тя никога не намира сили да се оттласне. Десетки любовници, комар, тотален финансов банкрут, злоупотреба с опиати са само малка част от онова, което е наследила от гена на Байрон. Всичко това обаче не отнема мястото й сред пионерите в играта с нули и единици, владееща цялото ни съвременно ежедневие.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги