Лилавото – цветът на кралете

Откъс от статията „Лилаво – цветът на кралете“, която може да прочетете в брой 71 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Към настоящия момент само три държави по света – Доминика, Никарагуа и Ел Салвадор, използват лилаво в своите знамена, при това не като основен цвят, а в рамките на гербове и хералдически символи. Причината е, че в миналото, особено допреди XIX век, лилавият пигмент струва цяло състояние. Достъп до него имат само най-богатите семейства. Да се произведат достатъчно знамена в този така красив цвят не e било по силите на никоя държава, дори на най-богатите. Но какво прави лилавото толкова специално и скъпо?

Труден добив

Най-ранната известна употреба на лилаво е в праисторическото изкуство от епохата на палеолита. В пещери из Франция се наблюдават рисунки на животни, хора и очертания на ръце, за създаването на които са използвани манганови пръчици и хематит на прах. Тези творби са датирани между 25 000 и 16 000 г. пр.Хр.

След това следите на лилавото се губят. Причината е, че цветът е доста рядък в природата. Макар някои растения и техните цветове и плодове да имат отличителния пигмент, те не са подходящи за извличането му. Така лилавото изчезва, за да се „прероди“ в Древна Гърция, където става символ на богатство. Споменава се от Омир в „Илиада“ и „Одисея“, от Сафо в стихотворенията ѝ, а по-късно и от древноримския поет Вергилий в „Енеида“. Причината за популярността му е проста – търсенето е много по-голямо от предлагането. Процесът на производство на багрилото е изключително труден.

Само за богатите

Тирското лилаво (по името на град Тир) е използвано от по-голямата част от исторически влиятелните личности в древността. Александър Велики носи пурпурно, когато дава аудиенции като владетел на Македонската империя. Има твърдения, че римският император Калигула е убил царя на Мавритания, защото завидял за наситения цвят на наметалото му. Византийските императори от своя страна обличат пурпурни дрехи и носят отличителни пурпурни обувки.

Китай не е впечатлен

Макар китайците също да харесват цвета и да го използват за дрехите и произведенията на изкуството си, те не го смятат за нещо специално. Причината е, че не го добиват от Тир. За разлика от западния свят, те не разчитат на морски охлюви, а на растението литоспермум (известно в България като птиче просо).

През 1856 г. в Англия студентът по химия Уилям Хенри Пъркин опитва да направи синтетичен хинин. Опитът му е неуспешен, но в процеса на работа, без да иска, създава лилав пигмент в непознат досега нюанс. Така се появява моравото.

Цялата статия може да прочетете в брой 71 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.