Историите на лятото, които остават

Предлагаме ви 5 вдъхновяващи истории, с които изпращаме лятото и се подготвяме да посрещнем есента по-осъзнати и по-добри

Лятото все още е тук и колкото и да ни е горещо, все още не го пускаме да си ходи. 2024 година се оказа най-горещата в Европа откакто се води глобална статистика за температура на земната повърхност от средата на XIX век. И въпреки, че август си отива, все още мечтаем за златистите плажове, планински пътеки, каменни улички на средиземноморски градчета и примамващите аромати на екзотична кухня.

И отново бленуваме да хванем пътя. Пътят, който да ни отведе към нови и непознати места, за да открием кои сме или пък да се завърнем към себе си. А с това идват и добрите истории. Защото те винаги се разкриват за нас, по най-неочакван начин, помагат ни да пътешестваме във времето и пространството, вдъхновяват ни, правят и нас самите по-добри.

С такива истории са изпълнени и броевете на InGlobo, от които днес ви представяме 5 открояващи се и такива, които оставят следа от летните дни.

Колко дълго ще живее Слънцето?

В горещите дни на лятото, често си задаваме въпроса колко ли живот има още Слънцето – сърцето на нашата Слънчева система. Всъщност, днес Слънцето е приблизително по средата на най-стабилната част от живота си, но след спирането на водородния синтез в сърцевината му ще настъпят драматични изменения.

Слънцето някой ден ще изчерпи своята енергия. Когато започне да умира, то ще стане толкова голямо, че ще погълне Меркурий и Венера, а може би дори и нашата планета. Според прогнозните модели това ще се случи след приблизително 5 милиарда години и ще промени драстично Слънчевата система. Още преди да стане червен гигант, светимостта му ще се удвои и Земята ще бъде „засипвана“ с толкова слънчева светлина, колкото Венера получава днес.

Всичко изглежда доста апокалиптично, но пък астрофизици те казват, че с идването на края на Слънцето то ще стане много по-ярко и красиво. По това време обаче човечеството отдавна няма да населява Земята, най-много да е успяло да колонизира друга планета, която би поддържала живот дълбоко в Слънчевата система.

Прочетете повече за соларната еволюция и за връзката на Земята със Слънцето, както и какви са теориите и прогнозите на учените за най-голямата звезда-джудже в Слънчевата система, само в брой 44 на InGlobo.

Историята на пощенските картички

В средата на XIX век пощенската кореспонденция в света достига толкова голям обем, че се налага за по-кратки съобщения да бъдат използвани пощенски картички. Тяхната цел е да улеснят пратките. Картичките са леки, не заемат много място и струват по-малко от обичайните писма в пощенски пликове. Дори и днес, когато кореспонденцията на хартия е почти напълно изчезнала, пощенската картичка запазва своето романтично очарование.

Освен че това малко парче цветна хартия има огромен емоционален заряд, то има и не по-малко интересна и богата история.

Първата Коледна картичка например е предизвикала скандал през 1843 г., заради изображението на дете, пиещо вино, а на 9 декември 2020 г., екземпляр от първия тираж е продаден на търг за 13 750 паунда.

Вижте защо събирането на пощенски картички, известно като делтиология е третото най-популярно хоби в света след филателията и нумизматиката, само в брой 51 на InGlobo.

Отвличането на Хайнекен

„Измъчваха ме… накараха ме да пия „Карлсберг!“ – чувството за хумор на Фреди Хайнекен никога не го напуска, дори и след покушението му, за което престъпниците получават откуп, който светът не е виждал.

Алфред (Фреди) Хайнекен, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на едноименната пивоварна компания е един от най-богатите хора в Европа в началото на 80-те години на миналия век. В 18:56 ч. на 9 ноември 1983 г. Алфред излиза от седалището на „Хайнекен“ в центъра на Амстердам. Както обикновено, неговият шофьор го чака пред колата въпреки студа. Изведнъж от някъде изскачат трима маскирани и въоръжени мъже. След кратка схватка Хайнекен и шофьорът му са натикани в един бус, който мигом изчезва от местопрестъплението.

Един от критериите, по които похитителите са избрали жертвата си, е да има здрава физика, за да издържи на изолацията и лошите условия, в които ще бъде поставен. Фреди Хайнекен отговаря на изискванията, но това, което бандитите не подозират, е, че още по-железен е характерът му. Магнатът изобщо не изглежда сломен от отвличането си, въпреки че дните в изолация се превръщат в седмици. По време на затворничеството си магнатът не само не губи присъствие на духа, но се изявява като тънък психолог, който „влиза в главите“ на своите похитители и започва да им влияе. Те са впечатлени от твърдостта и чувството му за хумор в изключително неприятната ситуация, в която е поставен.

Вижте цялата история само в брой 42 на InGlobo.

Плаването с яхта – наръчник за оцеляване

И тъй като лятото е време за синьо безвремие и мечти за лодка развяваща косите ни, е време да разбием и някои от митовете за плаването с яхта. Фантазията, че лодката е мястото, на което цяла седмица ще държим в ръка чаша с охладено просеко и ще четем книга, докато бризът небрежно гали лицето ни, е почти толкова нелепа, колкото и противоположната, сякаш извадена от някоя апокалиптичнa морскa картинa на Айвазовски. Разбира се, винаги има шанс да се окажете в епицентъра на някоя буря, но всъщност най-големият риск в плаването е човек да се пристрасти към него до живот. И си струва да се опита, независимо от всички при теснения, които се появяват в главите ни, когато за първи път се появи възможността да се качим на яхта.

В краткия наръчник за създаване на правилни очаквания и сработване с мореплаването за начинаещи, ще разберем защо плаването е свобода и е за всички. Разбиваме митове за това как морската болест съсипва почти всяко плаване, за клаустрофобичното усещане, страховете от нестабилност на лодката и защо времето е шефът винаги!

Плаването е магия, но изисква комплексни познания по физика, математика и география. Как се настройват ветрилата, как се управлява лодката, кой е най-подходящият курс спрямо вятъра са неща, които може да научите на място и лека-полека да се превърнете от куфар в „поне Магелан“.

В статията плаваме до островите Порос, Милос и Хирда, както и част от Северните Споради. Открийте повече на страниците на брой 54 на InGlobo.

Нейно величество уличната храна

Храната е новата музика. Новото черно, новата телевизия. Хиляди сайтове ни учат как да готвим, имаме готварски книги, телевизионни предавания и реалити формати, влогове, канали в YouTube, подкасти, пътеписи, хранеписи. Хора посвещават цели пътувания на храната, на кулинарното откривателство, на вкусовете, ароматите и цветовете в чинията. Хранителната революция е в своя зенит. С възхода на интернет и споделянето целият свят се храни с очите си и си записва в някой бележник нещата, които иска да опита, местата, които копнее да посети и да изследва – не заради тяхната архитектура или изкуство, не заради музеите и вековните сгради, а заради вкусовете им. И колкото по-свързани ставаме, толкова повече се усеща сливането на световната кухня, толкова по-близки си стават азиатската, европейската и средиземноморската школа, влияейки си взаимно.

И в цялото това море от миризми, от сосове и чудесно подправени зеленчуци един тип кухня има специален статут не просто на храна, а на приключение. Става дума, разбира се, за уличната храна. Тя е късче култура и част от местните традиции, носи в себе си духа на мястото, наситена е с историите на минувачи и гости на града, сама по себе си разказва истории и предразполага душата към нови изжи вявания. Защото на улицата се случва всичко.

И както всичко останало, и уличната храна има своите първенци. Говорим за онези градове, които предлагат привидно безкрайно разнообразие от будки, капанчета и цели пазари, наситени на вкусове и аромати, носещи се среднощно опиянение. Градовете, които са по-из вестни с храната си, отколкото със своите архитектурни паметници, паркове, галерии и музеи. Градовете, които с омайващо ухание ни привличат и ни карат да се връщаме за още.

Виртуално пътуваме и опитваме вкусове от четири от най-добрите градове в света за улична храна – Банкок, Токио, Истанбул и Ню Орлиънс. Вижте повече в брой 46 на InGlobo.

Все още е време на безвремие, когато дните се разтеглят като усмивките ни и всичко е по-просто. И ако искате още истории от света и вдъхновение за нови открития и пътешествия, разгледайте и специалния брой на InGlobo – InTravel тук!

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги