Истинският остров на съкровищата

Най-известните пирати в световната история са чести гости на Острова с хиляда имена

Вероятно повечето хора са убедени, че „Островът на съкровищата” е измислена история, написана от Робърт Луис Стивънсън. Оказва се обаче, че това не е съвсем така, защото голяма част от написаното в знаменития му роман, който всеки четящ човек познава още от детството си, се основава на реални факти. Докато работи над „Островът на съкровищата”, Стивънсън изследва множество архивни документи от времето на прословутите карибски флибустиери и използва като източници записките и корабните дневници на легендарните мореплаватели и пирати на служба на английската корона Хенри Морган и Франсис Дрейк. За първи път поразителното сходство между литературния остров на съкровищата, описан от Стивънсън, и истинския остров Пинос (от испански: pino – бор; Островът на боровете) е забелязано от изследователите през 40-те години на XX век.

Остров Пинос от 1978 година се нарича Хувентуд (в превод от испански – младост, Островът на младостта). Той е разположен на около 70 километра южно от Куба. Островът е открит за западната цивилизация от Христофор Колумб по време на неговата втора експедиция до Южна Америка и е обявен за испанско владение. Колумб прекарва на острова две седмици, за да снабди кораба си с вода и дървен материал.

Кокодрило, остров Пинос.

Колумб е и първият кръстник на острова, нарича го Сан Хуан Еванхелиста. Предполага се, че на острова по това време има местно население, въпреки че в своя дневник Колумб не споменава нищо за него. Направените съвременни проучвания констатират присъствие на местна култура. Има доказателства, че островът е обитаем още от Каменната ера. Открити са оръжия и земеделски приспособления, изработени от камък и от черупката на вид голям охлюв, широко разпространен на това място. През вековете островът често сменя името си. Известен е като Островът на заточените, Островът на боровете, Островът на папагалите. Заради тази честа смяна на имената в един период той дори се нарича Островът с хиляда имена.

Пинос – ключовото пиратско пристанище

Съвременната история на Пинос започва след победата на САЩ в Испанско-американската война от 1898 г. След нея Испания губи своите колонни Гуам, Пуерто Рико, Куба и Филипинските острови и те са присъединени към територията на САЩ. Остров Пинос обаче не е споменат в споразумението между Испания и САЩ, което определя границите на Куба. След като Куба получава независимост, между нея и Щатите възникват ожесточени спорове чия собственост е остров Пинос.

Първоначално той остава американско владение, но по-късно след окончателно споразумение между двете страни от 1925 година Пинос се превръща в част от Куба. Съвпаденията в географията и природата на Пинос с описаните в „Островът на съкровищата” са наистина впечатляващи. Заливите, планините, плажовете, като че ли са съвсем точно пресъздадени от Стивънсън. Мястото, където корабът „Еспаньола” от романа хвърля котва, е досущ като залива Сигуанеа. Точно там има и малък остров, прикриващ входа към залива, който в романа е наречен Островът на скелета. Името на единия от хълмовете на Острова на съкровищата в книгата се казва Далекогледът. Хълм със същото име има и на Пинос. Съвпаденията не спират дотук. Пинос е единственият от островите в Карибско море, където има борови гори. Те също са описани от Стивънсън в романа.

Островът на съкровищата, погледнат от Космоса.

Когато в средата на XX век се появяват за първи път версиите, че Пинос е истинският остров на съкровищата, иманярите и търсачите на съкровища започват да копаят навсякъде. Благодарение на тях на южното му крайбрежие са открити останки от дървена крепост, досущ като тази, в която Джим Хокинс и неговите приятели се спасяват от пиратите на Дългия Джон Силвър. Хипотезата, че Стивънсън използва пиратските легенди на Пинос, който през своята дълга история е видял немалко „джентълмени на късмета”, се потвърждава. В продължение на 300 години Пинос е ключово пиратско пристанище в Карибите. В неговите удобни заливи се чистят дъната на корабите. На брега се попълват запасите от храна и вода, защото на острова има множество минерални извори. Боровите гори пък осигуряват изключително необходимия дървен материал, с който се ремонтират както заграбените, така и пострадалите в морски битки кораби на пиратите.

Черната брада

За пиратския период в историята на острова може да се съди и по имената на неговите носове и заливи. Нос Франсес дължи своето име на френския пират Франсоа льо Клер, нос Пепе – на испанеца Хосе Ривес, известен като Пепе ел Майоркин, последният пират, живял на острова. Дори първото географско описание на Пинос принадлежи на известния пират и учен Уилям Дампир, който, след като преустановява пиратската си дейност, издава географски научни трудове и става член на Британското кралско географско дружество. В различни периоди на Пинос пребивават всички най-известни пирати в историята, като, разбира се, не можем да пропуснем легендарния Едуард Тийч, с прякор Черната брада. Точно той става прототип на капитан Флинт, чието съкровище търсят в романа на Стивънсън. Макар и покойник, той продължава да всява ужас в героите от книгата само при споменаване на името му. Този ужас съвсем не е преувеличение от страна на Стивънсън. Истинският Тийч е толкова страховит главорез, че е трудно да се намери друг пират, за когото да са измислени толкова много кървави легенди. Той е висок два метра и тежи много повече от сто килограма.

Плаж на остров Пинос.

Прекрасно владее мачете, а в специално ушитите си джобове носи по 7-8 заредени пистолета. Преди битка Тийч има ритуал да пийва любимия си аперитив – коктейл от ром и барут. Знаменитата му черна брада покрива цялото му лице и стига до кръста. Преди абордаж той обича да вплита в брадата си взривни фитили, които, след като запали, го обгръщат в гъст дим. Когато Черната брада начело на своите момчета скача на палубата на чужд кораб, съвсем разбираемо желаещите да оказват съпротива остават твърде малко. Както обикновено става обаче, и най-големият злодей все някога го застига възмездието. Британският кралски флот изпраща два кораба под командването на старши лейтенант Робърт Мейнърд, които да заловят Тийч. Пиратите се сражават на живот и смърт, но губят. Въпреки че е прострелян няколко пъти, Тийч продължава да се бие.

Един от изстрелите на Мейнард обаче го улучва смъртоносно. След битката по тялото на Черната брада са преброени 25 рани, пет от които от куршуми. Мейнард заповядва да отрежат главата на Тийч и да я закачат на мачтата. Всички заловени пирати са обесени с изключение на двама. Единият е помилван, защото ден преди битката е насилствено присъединен към екипажа. Другият, отървал въжето, е Израел Хендс, който преди сражението е свален на брега, за да лекува коляното си, простреляно от Тийч след кръчмарска свада. Той е хвърлен в затвора и по-късно след кралска амнистия е освободен. Заживява в Лондон и завършва живота си като просяк. Робърт Луис Стивънсън е силно заинтригуван от неговата история. Хендс става прототип на герой със същото име в романа.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги