Брой 36 на списание InGlobo е „зелен“… и исторически

 

 

от Свилен Георгиев



От самото създаване на списанието винаги сме държали на многообразието от представяни теми. В брой 36 на InGlobo обаче опитваме нещо ново. Нещо, което не сме правили досега. За първи път имаме тема на броя, на която отделяме около половината от съдържанието му. А темата е… зелена. Екологична. Не става дума за природата и за опазването на околната среда от гледна точка на сухата наука, а като нещо, с което всички хора на планетата живеем всеки ден, дори и да не го осъзнаваме. Нещо, което е навсякъде около нас, но и от което ние сме част. Защото зависи от нас, но и ние зависим от него.

Положението е малко като да сме захвърлени в лодка насред безбрежния океан. Лодката вече пропуска вода (защото не сме се грижили за нея, когато сме били заедно на сухо), мокри сме, гладни. Но някак си е по-добре първо да запушим пробойните и после да мислим за другото, вместо да я подпалим, за да се изсушим и да опечем рибата, която сме уловили. В крайна сметка, колкото и да не ни се вярва понякога, доброто здраве на Земята наистина е и в нашите ръце. На всеки отделен човек. Чувството да държиш дори шепа ароматна пръст между дланите си е приятно, какво остава за цяла планета.

Имахме много идеи за тема на броя, но избрахме именно зелената, защото е най-нетърпящата отлагане. По принцип. За да не изневеряваме обаче на себе си и на вас, я разглеждаме по нашия си начин – от различни страни.

Връщаме се съвсем в началото, когато човекът започва да осъзнава, че трябва да се отнася с природата като с най-добрия си приятел, ако иска тя да му отвърне със същото, за да разкажем историята на зеленото движение, превърнало се в наши дни в глобален феномен и сила.

Представяме един от най-разпознаваемите и обичани гласове по телевизията – Дейвид Атънбъро, който пренесе дивия свят в домовете ни и ни накара да се влюбим в знайни и незнайни животинки, макар той самият да избягва думата „любов“, когато описва отношенията си с тях.

Поглеждаме и в бъдещето с умните идеи на умни хора, разработващи зелени технологии, които дават надежда, че не всичко е изгубено.

Обръщаме особено внимание на тези в сферата на възобновяемите източници на енергия, защото там, както казват англоговорещите народи, небето е границата… а граница може и да няма.

За финал ви каним на приятно пътешествие из екодестинациите, където не само ще презаредите батерията с незабравими спомени, но и ще сте спокойни, че парите ви помагат следващия път да заварите същата красота, защото по тези места „устойчив туризъм“ не е само модерно словосъчетание, а начин на мислене.

Разбира се, извън екотематиката няма как да пропуснем и разказите за интересни личности и любопитни истории.Като този за великия спринтьор Джеси Оуенс, разбил мита за абсолютното превъзходство на арийската раса.

Закостенели схващания опровергава и Софонизба Ангуисола, която доказва, че и ренесансовите жени могат да създават чудесно изкуство.

За това къде е измислен чадърът има известни спорове, но две неща са ясни – в началото се използва само срещу слънце, а днес бъдещето му е все така безоблачно.

Дълго време безпроблемен изглежда и животът на измамника Джордж Паркър, който се изхитрява да „продава“ Бруклинския мост и други нюйоркски забележителности на наивни и алчни купувачи, преди да свърши в затвора „Синг Синг“. Там обаче се среща с писателите Илф и Петров и ги вдъхновява за най-известния им герой – великия комбинатор Остап Бендер.

Всичко това – в новия брой на списание InGlobo. Приятно четене!