Фестивално кино с най-добрите филмови истории
Киномания е вече в разгара си. По традиция фестивалът представя забележително художествено и документално кино, като тази година ще имаме възможност да видим 33 филма, сред които премиери за България, излезли през последната година, както и златни френски класики.
Фестивалът отново ще има и онлайн присъствие, но за първи път това ще се случва успоредно с прожекциите в кината. Домакин на онлайн селекцията е Neterra.TV+. Фестивалът ще може да се гледа от 21 ноември до 4 декември от цялата страна, като могат да се купят и билети за един филм или за филмови пакети.
Кои са най-чаканите заглавия?
„Семейство Фейбълман“ е биографичен филм на режисьора Стивън Спилбърг, който печели наградата на публиката във фестивала в Торонто.
Сами Фейбълман е момче, което израства в Аризона в периода след Втората световна война. Раздвоен между артистичната си, запазила детето в себе си майка и прагматичния си, често неглижиращ семейството баща, той успява да изгради собствената си идентичност, докато се мести с родителите си из различни градове, към които трябва да се адаптира. Като обожаван син от родителите си и начинаещ мечтател, Сами научава, че животът е мъчително по-сложен, отколкото е схващал като дете. В алегоричния смисъл на намигващото заглавие, Сами открива, че овцата може да бъде вълк и “че обидите могат да бъдат простени, но не и забравени”. И все пак болките могат да бъдат трансформирани и може би преодолени, а може би дори продължени. Сами научава този урок, след като взима в ръце домашната филмова камера.
Да разкрасиш историята на произхода си – да превърнеш ежедневен анекдот в мит е дълбоко човешко. Това е, което правим, отпечатваме легендата, както се казва. Това е и много характерно за Спилбърг, за когото реалността никога не е била достатъчна (затова трябва да се подобрява) или понякога прекалено голяма (затова трябва да се избягва). Малцина режисьори са толкова добри в създаването на светове, които приличат на живота, но са различни по своему. Той винаги се е вслушвал в главозамайващия призив на публиката – “Направете го отново, направете го отново!” , но понякога с цената на тъга и подкопаване на собствената си работа.
Това е, което той прави. Това е и което зрителите очакват от него, а той не е нищо друго, освен отдаден на това да им услужи. Но всеки, който познава филмите, знае по-добре: Спилбърг винаги е бил човек, който трябва да се приема сериозно. Доказателството за това винаги е било на екрана и все още е. Той неизменно ще се опитва да ни разплаче, за да може да изсуши сълзите ни след това. Но това е, което той прави, красиво.
„Идиотският Триъгълник“ на режисьора Рубен Йостлунд спечелил „Златна палма“ за най-добър филм тази година е също част от селекцията на Киномания тази година.
В центъра на сюжета са двойка фотомодели и инфлуенсъри, поканени на луксозен круиз заедно с уникална сбирщина от супербогаташи. Но се задава буря и йерархията на това наглед перфектно общество от милиардери може много лесно да бъде обърната с главата надолу.
Филмът е безмилостна и много актуална социална сатира, която осмива култа към външния вид, свръхматериализма, класовото разделение и традиционните модели в обществото.
Накратко, „Идиотският Триъгълник“ е филм за отвращение. Той принадлежи към онази група филми, които се занимават с неприятните телесни функции, които предпочитаме да държим зад затворени врати. Това са филми, в които тези телесни функции са особено шумни, продължителни и смущаващи за въпросните бедни герои. И предизвикват уникална реакция у зрителите. Джеф Кинг, автор на “Киното на дискомфорта” коментира:
“При пълно отвращение зрителят може да се почувства истински отблъснат от материала, но в комедийната форма се търси комбинация от отвращение и удоволствие от това да наблюдаваш определени форми на трансгресивно поведение. Мисля, че има особен вид удоволствие, което може да се крие в баланса между двете, един вид екстаз от едновременния ужас и наслада.”
Тук гадните сцени се използват, за да се коментират социалните конвенции и да се сатиризира прекомерната консумация.
Друго заглавие, което привлича внимание е “Баншите от Инишерин“ на майстора на черната комедия Мартин Макдона. Трагедията и комедията са перфектно съчетани в най-новото черно предложение на Макдона, което, подобно на предишния филм на сценариста и режисьора “Три билборда извън Епинг, Мисури” (2018), изглежда силен претендент за наградата “Оскар” за най-добър филм. Филмът, в който отново се събират двете звезди от дебютния филм на Макдона “В Брюж” (2008 г.), е филм за раздялата в едно приятелството, което по великолепен начин се люшка между забавното, ужасяващото и сърцераздирателното. Главните роли във филма са поверени на Колин Фарел и Брендън Глийсън. Двама стари приятели се оказват в безизходно положение, когато единият внезапно прекратява отношенията им. Става дума за отколешни другари, които се озовават в двата враждуващи лагера на едногодишната гражданска война, която последва войната за независимост и обявяването на Свободната ирландска държава през 1922 година.
В “Баншите от Инишерин” (заглавието е с траурен музикален привкус) има много цитати и смехотворни моменти, които съчетават комедията с токсичната сатира. Визуално операторът Бен Дейвис и сценографът Марк Тилдесли създават живописни гледки, които напомнят платната на Вермеер и композициите на датския режисьор Карл Теодор Драйер, а композиторът Картър Бъруел подчертава баснословните качества на филма с рефрени, които звучат като необичайни детски рими, пуснати на напукани плочи. Що се отнася до актьорския състав, той е перфектен ансамбъл, безупречен инструмент, на който Макдона свири своя меланхоличен танц.
За филмът „Сянката на Караваджо“ специално пристига неговият режисьор, съсценарист и изпълнител на една от главните роли – Микеле Плачидо.
Действието се развива през 1600 г. в Италия, където Караваджо е брилянтен художник и бунтар срещу догмите на Църквата, които налагат как точно да бъдат изобразявани религиозните сюжети. След като научава, че художника използва проститутки, крадци и скитници като модели за своите картини, Папата разпорежда на свой агент, известен като „Сянката“ да разследва твореца. Именно през погледа на агента е описана личността на живописеца.
Филми за забележителни музиканти
Три филма за музикални легенди ни очакват в селекцията на Киномания тази година.
Феноменалният Moonage Daydream e документален портрет за живота на гениалния Дейвид Боуи – един от най-интересните и влиятелни артисти на нашето време. Любопитното на филма е, че представя Боуи само с негови думи от интервюта, давани през десетилетията, и с концертни изпълнения на култовите му песни. Един калейдоскоп от разговори и концерти, дързък и предизвикателен като самия изпълнител. Филмът почита безсмъртието на неговото изкуство, използвайки редки архивни кадри, включително концертни изпълнения на ключови песни като „Moonage Daydream”, “Space Oddity”, “Sound and Vision”, “Heroes” и други. Режисьор, продуцент, сценарист и монтажист е визионерът Брет Морген, автор на някои от най-новаторските и харесвани документални филми през последните 15 години. Moonage Daydream бе представен на фестивала в Кан и веднага се превърна в един от най-обсъжданите филми на годината.
Не по-малко интригуващ е и филмът за великия Ленърд Коен с режисьори и продуценти Дейна Голдфайн и Даниъл Гелър, работили върху продукцията повече от 10 години. Алилуя: Ленърд Коен, едно пътуване, една песен отдава почит на легендарния изпълнител, музикант, поет и писател, видян през неговата прочута песен „Алилуя“, превърнала се в истински химн. „Алилуя“ е и една от песните с най-много кавъри в съвременната поп музика. Филмът е одобрен приживе от самия Коен (който почина преди 6 години) и представя безценни, непоказвани досега архивни материали, както и аудиозаписи, фотографии, кадри от концерти и интервюта.
Третото музикално предложение в програмата на Киномания е Сезария Евора с режисьор и сценарист Ана София Фонсека, представящ живота на звездата от Кабо Верде. Интимен поглед върху съдбата на певицата, нейните възходи и падения, демони и слава. Филмът съдържа и интервюта с най-близките й хора, както и откъси от нейни концерти, архивни кадри и фотографии и показва невероятната й способност да изразява емоциите си в песен.
Прелестните дами на фестивалното кино
Пенелопе Круз ще гледаме в „Безкрайността“ на режисьора Емануеле Криалезе. Филмът проследява задълбочаваща се семейна криза, развиваща се в Рим през 70-те години на миналия век – време на големи социални и културни промени.
Отново Рим е център на събитията в продукцията на режисьора Паоло Вирдзи „Суша“ с Моника Белучи. Филмът показва как се променят съдбите на неколцина коренно различни жители, техните навици и начин на живот в условията на суша – три години без капчица дъжд.
Любимата ни Джесика Частейн пък ще видим в „Опрощение“. Нейн партньор е брилянтния Ралф Файнс. Двамата са Дейвид и Джо – богати съпрузи, които на път за парти блъскат с колата си мароканец и скриват трупа му. Купонът е съсипан, а на Дейвид му се налага да се изправи пред бащата на момчето и да понесе последствията.
„Маскарад“ с участието на Изабел Аджани на режисьора Никола Бедо ни среща с бившия танцьор Адриен, който замисля коварна измама, заедно с партньорката си Марго – дребна мошеничка и изключителна красавица.
Киномания ще се проведе в НДК (зала 1 и кино „Люмиер“), както и в партньорските кина: „Одеон“, Дом на киното, Евро Синема, G8, кино „Влайкова“ и зала „Славейков“, а също и в „Лъки Синема“, Пловдив и във ФКЦ Варна.
Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
