Едгар Дега и неговата 14-годишна балерина

Кое е момичето, позирало за най-известната скулптура на Дега, и защо тази негова творба става обект на скандални заключения извън света на приличието

На 27 септември 1917 г., когато светът е потопен в тревожното настояще на Първата световна война, умира Едгар Дега. Няколко дни след погребението му в гробищния парк Монмартър в Париж неговият приятел и търговски посредник Пол Дюран-Рюел заедно с Амброаз Волар се отправят към булевард „Клиши” №6. Там е триетажният апартамент на Дега, който прилича не на жилище, а на работно ателие. Дюран-Рюел и Волар са изпълнители на завещанието на художника. Сред купищата картини, работни скици и скулптурни разработки, те откриват и единствената творба, която Едгар Дега сам нарича скулптура – „Малката четиринадесетгодишна балерина”. Дега я показва на проведената през 1881 г. шеста изложба на импресионистите, известна като Изложбата на независимите. Още тогава тази малка восъчна скулптура, висока 99 сантиметра, предизвиква вълна от остри коментари от страна на парижкия интелектуален елит.

Скулптура на 14-годишната балерина в гръб.

Само две седмици след откриването на изложбата на 2 април във вестник La Civilisation е отпечатана статия от Ели дьо Мон, която описва скулптурата с думите: „Този плъх от операта има нещо от маймуната, от скаридата, от недоносчето. Ако беше още малко по-малък, човек би се изкушил да го затвори в буркан със спирт”. На 23 април във вестник Le Courrier du Soir критикът Пол Манц отсъжда остро: „Обикаляме около малката восъчна балерина и нищо не ни трогва. Защо е толкова грозна тя? Обикновените граждани, дошли да разгледат тази восъчна фигура, застават за миг слисани и ние чуваме възклицанието на един баща: „Боже мой, дано дъщеря ми не стане скачачка”. А известният в цял Париж критик Алберт Волф е категоричен: „Гледайки тази балерина, спокойно можем да обобщим – творчеството на господин Дега, който вече наближава 50, се състои, както преди 30 години, само от опити.

Платно на Едгар Дега с балерини.

По-късно, в отвъдния живот, Дега ще се носи над вечно подновяващ се сноп светлина като някакъв бог на неудачниците”. Цялата тази критична оценка навярно потиска Дега и той никога повече не дръзва да показва свои триизмерни ваяния. Дюран-Рюел и Волар уведомяват наследниците на художника за откритата в ателието „Малката четиринадесетгодишна балерина”. Те се свързват със собственика на леярната „Ебрар” Адриен-Орелиен Ебрар и на 13 май 1918 г. подписват договор с него, съгласно който в леярната трябва да се изработят двадесет и две бронзови отливки на скулптурата. Отливките се правят регулярно до 1936 г., когато Голямата депресия се оказва съществена пречка за пласирането им. Сетне леярната фалира.

След смъртта на Ебрар имуществото му е наследено от неговата дъщеря Нели Ебрар. През 1949 г. тя изкупува значителен дял от правата на другите наследници на Дега върху „Малката балерина”. Това й позволява да възобнови изработването на бронзови отливки на восъчния модел, излязъл изпод ръката на художника. Шест години по-късно Нели Ебрар продава все още съхранената восъчна скулптура на американския колекционер Пол Мелън, а той от своя страна я дарява на Националната галерия за изкуства във Вашингтон. Нели Ебрар обявява още през 1921 г., че са направени и две гипсови отливки директно от восъка на Дега. Едната е продадена през 40-те години на Джон Ревалд, който я препродава отново на Пол Мелън и той дарява и нея на Националната галерия във Вашингтон през 1985 г. Втората гипсова отливка е откупена от галерия „М Кньодлер енд къмпани” през 1956 г.

Кръгът на танцуващите балерини – скулптури на Едгар Дега.

Две години по-късно управителят на галерията господин Кньодлер я дарява на Музея за изкуства „Джослин” в Омаха, щата Небраска. През 2001 г. обаче става ясно, че Леонардо Бенатов, собстве[1]ник на една от най-известните леярни в света „Валсуани” в Шеврьоз, Франция, е притежател на трета гипсова „Малката четиринадесетгодишна балерина”, от която е започнал да изготвя нова серия от бронзови отливки. Бенатов се сдобива с гипсовата отливка на балерината още през 1955 г., като я закупува от Албино Палацоло, майстор-леяр в „Ебрар”. Но кой е направил тази трета гипсова балерина? Според изкуствоведа Уолтър Мейбаум вероятен автор може да е Пол-Албер Бартоломе, скулптор и приятел на Дега. След проведените изследвания и направения анализ Мейбаум доказва, че това трето гипсово копие е създадено още преди да е подготвен калъпът от восъка на Дега в леярната на Ебрар. Д-р Грегъри Хедбърг, изкуствовед и директор на отдел „Европейско изкуство” в галерията „Хършъл енд Адлър” в Ню Йорк, изказва предположението, че Бартоломе прави гипсовата отливка на балерината още докато е жив Едгар Дега. Според теорията на Хедбърг Бартоломе прави отливката за собствената си колекция, което означава, че тази трета гипсова балерина се появява между 1887 и 1903 г. Именно тя служи като матрица за направата на бронзовата отливка на „Малката четиринадесетгодишна балерина”, която бе изложена в Националната художествена галерия в София между 2 септември и 27 октомври 2010 г.

ИЗГУБЕНИЯТ ПЪРВООБРАЗ

След появата на бронзовата скулптура от третата гипсова отливка от восъчния модел на Едгар Дега, тоест тази, която бе изложена в София, се разрази ожесточен дебат по този въпрос. Дебат, в който обаче остана незасегнат един не по-малко съществен въпрос, а именно този за подменения първообраз. За какво става дума? „Малката четиринадесетгодишна балерина” е обект на дълги коментари още при експонирането й в рамките на Шестата изложба на импресионистите. Множеството статии, публикувани тогава, се оказват наистина ценен източник за информация относно това как всъщност е изглеждала изваяната от Дега балерина. Когато Пол Манц критикува сътвореното от художника скулптурно чудовище, прототип на грозотата, той дава детайлно описание:

Една восъчна статуетка с неочакван безпощаден реализъм. Нещастното дете е право, облечено в евтина набрана рокличка от муселин, със син колан на кръста, с леки пантофки на краката. Изпъчена напред и вече малко уморена, тя е изтеглила ръцете си назад зад гърба. Челото й е покрито до половина от косите й. Мръсотията и петната, които господин Дега е поставил върху плътта на това нещастно момиченце, вдъхват ужас…”.

Описанието може да се допълни и с цитати от други статии: „Корсажът е бял”. Дега облича восъчната си скулптура „с корсаж от истински плат, а после го е покрил изцяло с восък”. При първото и единствено представяне Едгаровата танцьорка е „обута с истински сатенени пантофки”. И не на последно място „Малката четиринадесетгодишна балерина” е поставена в стъклена кутия. Всъщност Едгар Дега заявява още при програмирането на Петата изложба на импресионистите, че ще изложи своя скулптура. При откриването на изложбата е експониран само стъкленият кафез, в който е трябвало да стои восъчната скулптура. Дега желае да я доусъвършенства, заради което я излага едва на Шестата изложба в същия стъклен кафез. Когато обаче съвременният любител на изкуството се изправи пред копията на скулптурата, които са част от колекции на различни музеи и галерии в целия свят, вижда несъответствието на много от тях с писмените свидетелства за първообраза, създаден от Едгар Дега. Въпреки това нароилите се навсякъде образи на „Малката четиринадесетгодишна балерина” са вписани като скулптури на Дега. Казано по друг начин: ако си позволим да перифразираме думите на злата мащеха от приказката за Снежанка, малката балерина на Дега, която се оглежда в огледалото, просто пита: „Коя е най-истинската на света?”. Днес дори специалистите не знаят.

Съдбата на скулптурата донякъде напомня тази на „Мона Лиза”. През ХІХ век картината на Леонардо да Винчи представлява енигматично изкушение както за профана, така и за интелектуалеца. Когато обаче през ХХ век творбата започва да бъде репродуцирана, тя се превръща в един тривиален предмет, за който американският изкуствовед и философ Харълд Розенбърг казва: „Мона Лиза прилича повече на леля ви, отколкото на велика картина”. Но в случая със скулптурата на Дега не става дума за форма на репродукция, за клонинг на „Малката четиринадесетгодишна балерина”, а за същинска подмяна на първообраза.

КОЯ Е БАЛЕРИНАТА НА ДЕГА?

Това е Мари ван Гьотем. Родена е на улицата и извървява своя житейски път, за да се изгуби в небитието и никой да не узнае кога и къде свършват дните й. Мари няма късмета да проплаче в аристократичен парижки дом. Майка й Мария е от белгийски произход и се заселва в града в средата на 50-те години на XIX век. Единствената работа, която успява да намери, е тази в близкия публичен дом, където основното й занимание е прането на мръсните чаршафи. Твърде грозна е и не знае френски, за да се преобрази в жрица на любовта. Бащата на бъдещата балерина Алберт ван Гьотем е роден в белгийската провинция и е усвоил шивашкия занаят. Спестява пари и отива във френската столица в издирване на по-добре платена работа. Бляскавият град му предлага всичко, но не и любов. Така се оказва на прага на един от евтините публични домове. Там среща Мария. Месец по-късно двамата сключват брак. В началото на 1861 г. в семейството се ражда първата рожба – Антоанет. Животът на Гьотемови не е охолен, но в скромния им дом цари щастие. В началото на 1864 г. Мария забременява отново.

През една септемврийска вечер, докато носи тежък леген с пране в публичния дом, Мария ражда неочаквано пред погледите на дошлите за сласт мъже. Детето е отново момиче, а името, което му е отредено да носи, е Мари. След 18 дни смъртта нахлува в детското креватче на Мари също така неочаквано, както е дошъл и животът за нея. Загубата на бебето е непоносима, а бащата Алберт се разболява от туберкулоза. Спестените пари започват да свършват, но не и любовта в семейството. Мария отново е бременна. Така се стига до дъждовната нощ на 7 юни 1865 година, когато проплаква Мари ван Гьотем. Кръстена на своята мъртва сестра, тя ще се превърне във вдъхновение на един от най-впечатляващите художници на импресионизма – Едгар Дега. Мари израства под грижите и наставленията на майка си. Дните са белязани от несгоди и безпаричие, но това не е причина Мари да не мечтае. Още от малка тя иска да стане балерина. Започва да ходи на училище заедно с Антоанет и по-малката си сестра Луиз

Скулптурата на Дега в реален размер от 1881 г.

Посещават редовно кръжока по балет, а когато е едва на 12, вече е статистка в спектаклите на Парижката опера. Татко Алберт не вижда своите момичета на голямата сцена, Жълтата гостенка прекъсва земния му път. А загубата принуждава майката Мария да действа решително. Тя започва да търгува плътта на дъщерите си за дребни суми. След година Мария е назначена като перачка в Операта, а новите контакти с мъжете там са твърде важни. Те са потенциални консуматори на ласките на нейните момичета. Един сеанс възлиза на жалката сума от 10 франка. В тези години един от редовните посетители на Парижката опера е художникът Едгар Дега. Произлязъл от банкерско семейство и започнал кариерата си като копист на антични статуи и картини на майсторите от миналото, той е запленен от идеята, че „в изкуството не трябва да има нищо спонтанно, а всичко трябва да е плод на разума”. Рисува непрекъснато, а образът на балерината се превръща в своеобразен крайъгълен камък в творчеството му. Дега сътворява повече от шестстотин сцени с танцуващи дами. Ето защо присъствието му в Операта не смущава никого. А вечер, след като салонът се изпразни, той отива зад кулисите и наблюдава „разопаковащите се” балерини. През 1879 г. се запознава с Мари ван Гьотем. Тя е едва на 14 години.

Първите думи, които разменят, са лаконични: „Искам да позирате за мен!”, галантно подхвърля художникът, а свенливата Мари просто казва: „Питайте мама”. Само след няколко минути Дега е изправен пред Мария с въпроса „Мога ли да нарисувам дъщеря ви?”. Перачката няма нищо против, в крайна сметка цената за проституция и позиране е една – 10 франка. Така творецът се „сдобива” с модела на своята бъдеща скулптура „Малката четиринадесетгодишна балерина”. Още същата вечер Мари е в ателието на Дега. Стъпила върху нисък квадратен практикабъл, свалила всички дрехи от себе си, тя заема „продиктуваната” от художника поза. Но този път той няма да я рисува, а ще я претвори в скулптура. Срещите между двамата продължават с дни. Разговорите са напълно забранени. Ден след ден изпод ръцете на ваятеля се ражда произведението, първообразът на което днес е изгубен. Колкото до несретната дама, чийто образ е обсъждан от цял Париж по време на Шестата изложба на импресионистите, през следващите години тя продължава да участва в балетни спектакли. Но когато е на 17, болезнена травма на крака слага край на мечтата на Мари за танцова кариера. Отчаянието и гладът я отвеждат зад червения балдахин на парижките публични домове. Прекрачила прага, тя никога повече не се завръща в света на приличните дами. Днес дори образът й, увековечен от художника, е подменен.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги