Феноменът „Баадер-Майнхоф“

 

 

Съдбовна намеса или илюзия?

 

 

от Димитър Рахталиев

 

Вървиш си надолу по улицата – нищо и никаква улица, съвсем обикновена, но нещо привлича вниманието ти. Нещо, което не си чувал и виждал досега – дума, понятие, концепция. Може да бъде стикер, залепен на пътен знак, име на магазин, табелка, символ. По някаква неясна причина мозъкът ти се впечатлява необратимо и решава да регистрира невижданото до момента явление. Тогава настъпва една необяснима промяна – в идните часове, дни и седмици новото нещо напълно окупира живота ти, започваш да го виждаш във филми и книги, да го чуваш в песни, да го срещаш в статии и да чуваш за него от приятели. Нима е просто съвпадение? Не, не е. Но в този феномен няма и нищо свръхестествено и предопределено, Фортуна не си играе с възприятията ти за света.

Това явление е известно с името „феномен на Баадер-Майнхоф“ и няма нищо (или почти нищо) общо с крайнолявата терористична групировка от Западна Германия, активна през 70-те и 80-те години на XX в. Е, има, но дължи името си на нея благодарение на чиста случайност, въпреки че, както ще разберем, случайности не съществуват. Терминът е измислен през 1994 г., когато в една от дискусионните теми на онлайн изданието St. Paul Pioneer Press, базирано в Минесота, читатели обсъждат явлението и неговата липса на име. Един от коментиращите го нарича „Баадер-Майнхоф“ по единствената причина, че чува за групировката няколко пъти в рамките на едва 24 часа, без изобщо да я е срещал преди.

Феноменът, макар и несъвсем идентичен като формулировка, е описан и в работата на гениалния швейцарски психиатър и създател на аналитичната психология Карл Юнг още през 20-те години на XX век, въпреки че самият той говори публично за него чак през 50-те. Юнг, обяснимо, нарича феномена по друг начин – синхроничност (Synchronizität). В основата на този термин е идеята, че на отделни събития може да се гледа като на „смислени съвпадения“, стига да се случват без пряка причинно-следствена връзка, но да са смислово свързани. Синхроничността на Юнг обаче се различава по това, че според него събитията може да бъдат свързани както от каузалност, така и от някаква по-висша сила или по-голямо значение. Този различен смисъл, който Юнг придава на синхроничността, се корени във факта, че той е вярващ християнин и застъпник на съществуването на паранормалното.

Феноменът „Баадер-Майнхоф“, от друга страна, има своето съвсем логично научно обяснение, което се крие в начина, по който човешкият мозък възприема и обработва информацията. Наричано още честотна илюзия – термин, създаден от лингвиста Арнолд Цуики през 2006 г., явлението се дължи основно на два психични процеса. Първият, известен като селективно внимание, се задейства, когато съзнанието ни се сблъска с нова информация – дума, идея, име или концепция. Когато я регистрираме за първи път, започваме подсъзнателно да я търсим, докато тя е все още „прясна“, а това се дължи на факта, че човешкият мозък е изключително добър в разпознаването на модели.

Казано с други думи: мозъкът сам търси повторенията и се стреми да ги открива, дори когато това води до объркване и създаване на грешни представи за будното съзнание. Втората дейност, която подсилва ефекта и допълнително ни убеждава в намесата на фатума в човешките дела, се нарича склонност за потвърждаване – склонността на хората да дават предимство на онази информация, която затвърждава светогледа им, която потвърждава техните разбирания за света и така им придава тежест, вкоренява ги. Без значение е дали информацията е вярна, тъй като истината е изцяло субективно понятие – мозъкът събира информация и търси повторения избирателно, интерпретирайки ги по начин, базиран на личните предпочитания на индивида, на негови минали впечатления и преживявания. Мозъкът опитва да утвърди себе си, своята система от вярвания, разбирания и възприятия, и го прави чрез нови, но всъщност добре забравени стари гледки, миризми, звуци и усещания.

Първият етап от проявяването на феномена „Баадер-Майнхоф“ е възприемането на нова информация, а вторият – нейното целенасочено, макар и неосъзнато, търсене. Може би и преди сте чували думата петрикор (гръцката дума за миризмата, която земята отделя при падането на дъжд), но съзнанието не е проявило интерес и думата му е останала чужда. Сега обаче тя вероятно ще си проправи път към него и е силно вероятно в идните дни или седмици да я срещнете отново в различен контекст. Това явление пък се нарича илюзия за скорошност, която произтича от вродената склонност на индивида да гледа на себе си като на нещо специално и изключително – мозъкът не допуска, че въпросната информация може да е съществувала, преди да стигне до него.

Съществува и обратното вярване, т.нар. илюзия за античност, според която, ако индивидът прави нещо от дълго време, го смята за нещо абсолютно стандартно, нещо, което се прави от векове. Мозъкът прожектира себе си върху света и опитва да оправдае и да придаде по-голямо значение на собственото си съществуване.

Тук свършва науката и започват други теории, които, макар и безкрайно привлекателни и дори магични, са труднодоказуеми и навлизат в сфера, в която не можем да боравим с факти. Самият Юнг, който вярва и в нумерологията, допуска в синхроничността да са намесени други сили, някаква вселенска връзка и чуждо влияние, което не може да бъде обяснено с аргументите на психологията, статистиката и философията. Неизбежно е да се сетим и за déjà vu и ефекта на пеперудата, в основата на които отново са залегнали привидно несвързани случайности и събития. Бъгове в Матрицата? Склонност на мозъка да изкривява реалността? Намеса на чужди сили?

Ефектът „Баадер-Майнхоф“ е съвсем реален, усещаме го и го виждаме всеки ден. Онази песен, която чухте преди два дни, вече звучи навсякъде. Незначителни на пръв поглед случки се повтарят стряскащо често и съзнанието някак допуска, че Вселената се подрежда и реалността се изменя под неговия натиск, мислите променят поредицата от събития и, нещо повече, дори ги причиняват. Съдба, синхроничност, колективно съзнание или необясними, предначертани съвпадения? Науката казва „не“, но усещането за нещо съдбовно остава.